Още с първите лъчи на слънцето, тълпата около малката, китна къщурка се размърда. Хора и твари, кои сънени, кои - пристигнали през нощта и уморени от дългия път, се щураха напред-назад около оградата и пред дъбовата порта, събираха се на отделни групички, после пак се разделяха, формираха нови компании и коментираха помежду си ситуацията.
От птичи поглед изглеждаше, сякаш в множеството, по някакви странни, природни закони се появяваха приливи, отливи и големи, и малки водовъртежи.

- Какво толкова Роби, говореше млада, невероятно красива жена на спътника си - младеж с красиво, макар и леко изпито лице. Със седем ще е по-интересно дори. Само не оставяй нищо да се приближи до теб. Щом допуснеш нещо да се приближи, ще поискаш и да го задържиш. А човек нищо не може да задържи...

- Карл просто няма да събере седем Пат - виж го. Младежът посочи неугледната таратайка, с която бяха пристигнали. Ще трябва цял автобус! Освен това, един господ знае как ще реагират Ленц и Кьостер. Да, те са добри момчета, но....

Последните думи на младежа бяха заглушени от виковете на мъж на средна възраст с ясно изразен диалектен говор.

- Немало да можем да я взривим ли аз, немало да можем да я взривим!? че видиш Янек - че я взривим тая порта! Къде ще сбЕрем още трима вътре а? Къде?! Тосва да не е крайцер! А Шарик - той де ще седи?!

- Не се ядосвай Елен, може да ги качим в камиона, при Вихър и Лидка.

- В камиона?! Па те ще са кашици тогаз, не танкисти! Е на - и Черешняк ще ти каже! - посочи той към възрастния мъж с каскет, седнал на купола на намиращия се наблизо танк.

- Холера - мрачно измърмори последният и стреснато подскочи, рискувайки да падне от машината, разтърсена от стъпките на огромния, люспест звяр, който си пробиваше път през тълпата.

- Седем глави, седем, мърмореше си звярът в някакъв унес. А една ябълка, една. За коя глава по напред! И братята седем. Седем!

Последната дума беше не измърморена, а изревана. От ноздрите на най-лявата глава на Ламята изскочи огнено кълбо, което бавно се понесе във въздуха, за да се взриви най-накрая над главите на седем алтернативно високи персони, който не беше сигурно дали принадлежат към човешката раса, но поне имаха антропоидни черти.

- Извинявайте - смутено каза Ламята - без да искам, отнесох се за момент.

- Отнесла се била - извика най-ниската от алтернативно високите персони - отнесла! Внимавай, освен седемте братя да не дойдем и ние, и да ти отнесем главите!

Животното явно реши да не влиза в спор. Брадвите, закачени на коланите на персоните изглеждаха хем остри, хем редовно употребявани. "Върви им на някои!" - промърмори все пак и побърза да се отдалечи от агресивните, дребни нервозници.

- Вървяло ни било! - не се сдържа отново алтернативно високата персона. Това вървене ли е! Първо - сменят ни названието. Джуджета било неполиткоректно видиш ли! А дечурлигата как ще произнесат "Алтернативно" а!? И за капак на всичко - седем Снежанки! То с една едва сколасваме, нимфоманката му с нимфоманка, а какво ще стане със седем!? Ще изчезнем съвсем - това ще стане!

- Наближава обяд, Мерлезонският танц ще почне съвсем скоро, да тръгваме приятели, майната му на всичко! Един за седем и седем за един! - извика строен младеж, с възголеми мустаци и гърбав нос, възседнал оранжев на цвят кон, от гърба на който до преди малко бе правил опити да надникне над високата, дъбова порта.
- Тфу! Дяволите го взели! Звучи като лихвите на оня мръсник - Бонасио!, добави той тихо и раменете му увиснаха отчаяно.

- Не богохулствайте приятелю, не богохулствайте - обърна се към него друг млад мъж, с бледо, изящно лице, остра брадичка и широкопола шапка с перо - Атос ще измисли нещо. А и не е ли числото седем Господне Число!

- Нищо и никого няма да чакаме, заяви решително застаналият до двамата едър мъжага. Започвам да удрям по тази порта докато я съборя и извадя оня книжен червей отвътре - да ме прощавате Арамис! Какво ще кажат хората - седмината мускетари плюс един гасконец, набили петима гвардейци на кардинала при манастира Дешо! Срамота! Няма уважение, няма стил, няма благородство, няма финес!

- Това е наша реплика - обади се стоящият наблизо трол, носещ костюм досущ като на човека с тънките мустачки до него.

- Вие пък какво правите тук - учуди се младежът с оранжевия кон. Вие нямате нищо общо с числата!

- Да, приятели, рече кротко мъжът с мустачките. Нямаме общо, но чухме, че тук се готви да се извърши несправедливост. И че вие искате справедливост. Но ако искате справедливост, защо не дойдохте при нас? Ако бяхте дошли за справедливост при нас, тази отрепка, която съсипа историите ви, сега щеше да пролива горчиви сълзи. Ако по някаква лоша случайност честни хора като вас си спечелеха врагове, те щяха да са и наши врагове. Лука Брага...

- Не слушай тези престъпници д'Артанян - извика здравенякът към явно колебаещият се младеж. Аз ще избия вратата и ще измъкна от там този Автор, тази змия на кардинала!

Юмруците му задумкаха тежко по портата, докато двамата представители на подземния свят с нежелание се отдръпнаха настрани, но не особено далеч все пак. Явно таяха надежда да се поиска в крайна сметка и тяхното съдействие.

Внезапно един прозорец на къщата се отвори и от там се показа сънена физиономия, която се провикна с неприрязън към изведнъж смълчалото се множество:
- Какво сте се развикали, мътните ви взели всички! Нали знаете, че два дни събирах люцерна и сега си отспивам!

- Ржевски, излез подъл страхливецо -извикаха в хор седем мишки, застанали до добродушен на вид котарак - какви ги вършиш!

- И какво да направя? - прозявайки се запита лицето от прозореца. Такава задача дала Мила06, такава задача изпълнявам! Хайде разотивайте се, че тъкмо ставам и спешно трябва да ходя да се ръкувам с един приятел, с който по-късно ще имам честта да запозная седемте Снежанки.

Тълпата започна унило да се разпръсква, персонажите си разменяха финални реплики.

- Да си вървим Паспарту - обърна се към спътника си един висок, английски джентълмен с цилиндър на главата - явно с балон няма да стане.

- Седем мига от пролетта - от къде да намеря такъв текст за песен, питаше се наум строен офицер в униформа на SD, докато се качваше в някаква черна кола. Седем пъти молих се на бога - има. Седем дни са пред мен - също. Ама седем мига от пролетта...

И само у седемте, алтернативно високи персони, се забелязваше оживление клонящо към радост.

Към седем часа вечерта, над опустялата поляна, прелетяха седем тлъсти крави, свирещи на тромпети.

Редактирано от oberleutnantRzevski на 30.05.18 03:00.