Величка беше жена на шофьор на камион. Тираджия. Дето работеше в Европа и изкарваше пари. Е,верно не се връщаше по 3 месеца, на пари пращаше редовно. Запознаха се преди малко повече от 10 години, таман България я приеха в ЕС. Бяха гаджета малко, но Пешо каза, че напуска българския си чорбаджия, искаше да работи за себе си. Тегли кредит, нещо продаде, камион купи. Вили направо го замъкна в гражданското. Пък и Пешо много не се дърпаше, някой трябваше фирмата да движи в България. Кръстиха фирмата ЕТ Величка лоджистикс. Хората малко се подсмихваха, когато пишеха фактура на ЕТ Величка лоджистикс, но Вили беше много горда. Работата потръгна, Пешо отиде да кара "вътрешно по Германия" с месеци не се прибираше. Парите постъпваха в сметката редовно, Вили разполагаше с доста. Взеха апартамент с кредит, кола на лизинг. Малко се изфърлиха с тоя Мерцедес, но всички завиждаха.
От известно време нещата не вървяха добре. Пешо подмяташе, че ще ги прибират насила, на всеки три седмици в Германия, една да си е в България. Една няма да работи, със самолет ще си идва и ще ходи. Мислеше да си вземе още един шофьор, но на кой пустиняк да дадеш камион за 100 хил евро. Почна да дига кръвно, да се оплаква. Вносите по кредитите и лизинга си вървяха, пари трябваха. Величка не обръщаше внимание, но и тя почна да слуша по телевизията - закон Макрон, споразумение с ЕС, стачка на български шофьори. Цяла Европа говорила за "португалския строител", "полския водопроводчик" и сега "българския шофьор".
Вили нервно паркира колата, трясна вратата, изквака алармата и се качи в апартамента. Пусна телевизора, вместо Планета, беше Канал 1 - 100хил. български шофьори щели да останат без работа. Вили дръпна ципа на дамската си чанта- добра реплика на маркова, започна да търси телефона.
Не го намери и изсипа всичко от чантата: ключа на Мерцедеса, грим, мокри кърпи, презерватив/за всеки случай/, лубрикант/ много обичаше анално/, сметки и фактури и накрая намери телефона.
Включи на Вайбър, да не дават пари и за телефон и зачака.
Ако не се обадеше Пешо Говедото, всичко отиваше по дяволите...