Re: Литературно предизвикателство -8 / Контакти / Поколения / 40-50

- такааааа... дежурният в рпу-то ме гледаше с досада.
- чантата ви е намерена, вещите са на бюрото. човекът, който я донесе, направи пълен опис на съдържанието. аз ще чета по списъка, вие проверявате.

кимнах омърлушено. как можа да ми се случи на мен, точно на мен. ще си отнеса библейското отмъщение на шефа.

-кхъък, започваме, изскърца дежурният
- номер едно - лимон, номер две - многофункционален нож. а! това от ония швейцарските ли е, нещо не съм виждал такива.
- китайски е, промърморих
- аха, е - даваме нататък. номер три - механичен будилник, той май е
отпреди войната.

мълчах.

номер четири - какво е това, някакъв нов айпад? странно, не съм срещал такъв таблет.
- китайски е, въздъхнах.

дежурният ме изгледа критично, но не каза нищо.
- номер пет - мобилен телефон. каква е тая странна вещ, прилича на книга.
отворих си устата, но той ме изпревари:
-знам, знам, китайски е. и после искаме икономиката ни да не буксува...

номер шест - парчета от счупени бутилки в зелен, син и червен цвят. тези глупости пък за какво ви са?

вдигнах рамене:
- правя мозайки от цветно стъкло.
- сериозно? оживи се дежурният. по поръчка работите ли?
- нне, заекнах, аз...ъъъ...само хоби.
- аха. е, вие си знаете. и номер седем...

тук той се втрещи и ме загледа невярващо - осемдесет и четири кубчета бульон от горски гъби. направо не е за вярване. вие да не сте извънземна, разкикоти се той.

"нямаш представа колко си прав, приятелю мой земен", казах си наум, прибирайки трескаво вещите си в огромната торба с преплетени букви "исл".

тия, земните, са странен народ, за три преплетени букви дават невъзможно количество от това, което тук наричат "пари" и служи за размяна срещу всякакви безполезни неща.

парчета от счупени бутилки, хаха...добре, че успях да свия образци от тия редки минерали, които тук са в изобилие.

лимона и ножа, лимона и ножа са ми най-ценното. вземам си го с мен тоя мъж, не мога да го оставя, не мога без него вече. хем ще проверим как действа новата технология за трансформиране на хуманоиди и прехвърлянето им през пространството и времето. ама там ще минат поне няколко дни докато го трансформират обратно в хуманоидния му вид. ще почакам.

времето ми изтича. остава ми само да включа пътеуказателя, който ще ме заведе до най-близкия времеви тунел. безценна вещ, която глупавият ми земен брат нарече "часовник отпреди войната"

връщам се. сбогом мили мои първобитни хора... обикнах ви, обикнах и земята ви.
дано шефът не се сърди твърде дълго за изчезналата торба и пак ме командирова тук.
така свикнах с тоя гъбен бульон...