В "Ключът на Енох" пише следното:

"В книгата от манастира в Лхаса, където се описва краят
на Атлантида, дословно е отбелязано следното: „Когато звездата
на Бал падна на мястото, на което сега има само звезди и море,
седемте града с техните златни порти и открити храмове се разт-
ресоха и разклатиха като листа по време на буря; а след това къл-
ба от огън и дим се издигнаха от дворците. Агонията и писъците
на множеството изпълниха въздуха. То потърси спасение в хра-
мовете и цитаделите и мъдрият Му – свещеният Ра-Му – се изп-
рави и им каза: „Не предсказах ли всичко това?“. А жените и мъ-
жете в своите блестящи одежди и скъпоценни камъни ридаеха:
„Му, спаси ни!“. Му им отвърна: „Всички вие ще умрете заедно
със слугите и богатствата си и от пепелта ви ще възникне нов
народ. Ако и той забрави, че е по-висш, защото допринася, а не
защото се възползва, ще го сполети същата участ“. Думите на Му
се задавиха в пламъците и дима, земята и нейните обитатели бяха
разкъсани на парчета и погълнати от дълбините“ (Churchward, J.
The Lost Continent of Mu. с. 80).
Следващите факти ще покажат защо започваме именно с
този цитат.
Великденският остров е на 3000 километра от бреговете на
Чили, голям е колкото Джърси. Когато първият европейски мо-
реплавател (холандец) стига до него през 1722 г., той решава, че
островът е населен с великани. Върху това малко парче вулка-
нична полинезийска земя са изправени 592 статуи. Някои от тях
са високи над 20 метра и тежат по 50 тона. Кога са били издигна-
ти? Как? В резултат на изучаването на тайнствените монументи
учените смятат, че там могат да бъдат различени три равнища на
цивилизация, най-съвършена от които е най-древната. Както и в
Египет, огромни блокове от бигор, от базалт, от лава са прилепе-
ни един към друг с невероятна изкусност. Но релефът на острова
е неравен, а няколкото нискорасли дървета не могат да послужат
за носилки. Как ли са били пренасяни камъните? И може ли тук
да се говори за огромно количество черноработници? През XIX
век населението на Великденския остров е 200 души – три пъти
по-малко от статуите. На този остров земята е безплодна, никога
не е имало домашни животни, едва ли някога са могли да живеят
повече от три-четири хиляди души. Къде тогава е истината?
Първите стъпили на Великденския остров мисионери пола-
гат особени грижи, за да изчезнат следите от умрялата цивилиза-
ция, както постъпват и в Африка, и в Южна Америка. В подно-
жието на статуите лежат древни дървени таблички, покрити с
йероглифи: изгорени са или изпратени във Ватиканската библио-
тека, където се пазят немалко тайни. Дали са се стремили да
унищожат остатъците от древни суеверия, или пък са искали да
прикрият свидетелствата за друго знание? Спомени за пребивава-
нето на Земята на непознати същества? Посетители, дошли от-
вън?
Първите изследвали острова европейци забелязват сред ос-
тровитяните бели брадати хора. Откъде са се появили? Потомци
на коя изчезнала днес раса са били? Остатъци от легенди разказ-
ват за расата на господарите, на учителите, изникнали от дълби-
ните на вековете или паднали от небесата.
Ортодоксалната наука приема, че това са останки от викин-
ги, които са плавали до Америка в ранни времена. Това можеше
обаче да се приеме, при положение че тези бели жители спазваха
викингската култура, а не традиционния възглед за бог Ра-Му
(=Слънчево-мъдрия), което е присъщо само за останалите потом-
ци от княжеството Ману в Атлантида.
Другото изключително интересно сведение дава скалният
текст, открит на остров Питкейрн: „Нашият екипаж, който пре-
търпя корабокрушение по време на буря, намери земя, за което
благодари на Бога. Ние сме хора от областта Ману. Почитаме Ра,
както ни повелява Свещеното писание. Ние приветстваме слън-
цето.“
Защо вижданията на ортодоксалната наука, че това са хора
от либийското плато Ману, не може да са верни: а) в тази афри-
канска област са живели племена с различен от бялата раса гено-
тип; б) либийският диалект на древноегипетския език е донесен
от бялата група на фараоните и жреците, за впоследствие ще от-
бележим откъде са дошли; в) топонимът на платото Ману е оста-
вено именно от просветителското коляно на племенната група
фараони, но подобни топоними и прозвища като качествено оп-
ределение вместо етноними са разнесени навсякъде по пътя, по
който са минали потомците от атлантското княжество Ману; г)
факт е, че, преди да загине Атлантида, тя е владеела местностите
в Африка до това либийско плато, както и в Европа до Етрурия
(днешна Италия), но в тези земи не са останали атлантски потом-
ци; д) в Либия не са почитали Бога чрез прозвището Ра или Ра-
Му; е) като финал, завърналите се обратно към Европа прототра-
ки – хоните, поставят нов хидроним на най-източната европейска
река (посрещаща слънцето), назовавайки днешна Волга Ра, или
СЛЪНЧЕВОБОЖЕСТВЕНАТА."

Нищо чудно този апокриф да ни води към истината за произхода ни. Енох казва, че 200 ангели са слезли на Земята и са образували семейства с местни жени, затова Бог ги е наказал. За самият Енох се говори, че е имал извънземен произход. Вероятно е баща му да не е бил земянин. Имали са гигантски ръст и са живеели много, в сравнение със сегашната продължителност на живота.

Редактирано от Lucky Eva на 17.04.18 10:25.