|
Не ти схванах добре мислата за китайската женска азбука
Когато нещо работи на асоциативно ниво, трудно се облича с думи. Или както при мен снощи, бях попрегряла и това между ушите ми каза цък! и изгаснА!
Та както казвах, йероглифите на стената ме глождеха и дано днес успея да си подредя мислите по-логично.
Предупреждавам, че интерпретацията ми е напълно свободна, основана на минимално количество сигурни факти и без никаква претенция за достоверност в прочита. Аз съм пълен лаик.
Историята започва в Китай, провинция Хунан, женската популация на народът Йао (така казват вносните официалните източници, нашите го описват като Мяо...) създава нещо като особена форма на бунт. Преди този народ да попадне под владичеството на китайците, царял матриархат. Мъжете работели и подсигурявали нужното на жената, царица на домашното огнище, индивид с равни права на мъжа и обект на специално внимание от страна на партньора й. Китайският империализъм успява да подчини народа Йао и да превърне жената във вещ, удобна за употреба на средния китаец.
Затворени в къщите си между кухнята и спалнята, тези жени успяват да създадат една семпла писменост от едва 7000 знака, като по този начин облекчават самотата си, разказвайки ежедневието си чрез емоционални описания, които после щателно укривали от мъжките погледи.
На тази писменост комуникирали с т. нар. заклети сестри, други жени със същата участ, пришивали тези странни знаци в дрехите си, записвали тайни рецепти, създавали химни, възхваляващи жената и силата й.
Тази писменост успява да остане тайна до Втората Световна Война, когато секретните служби попадат на подобен ръкопис и решават, че това е шпионски код.
Много дълго маса световни експерти не успяват да разчетат писмеността, тъй като парадоксално, същата била създадена от невежи и обикновени жени, живеещи в изолация. Едва през осемдесетте години, самите жени Йао, разплитат загадката, тъй като междувременно нравите се променят и жената получава почти равни права с мъжа.
Отплеснах се.
Сега, за да обясня сложната ми логическа мисъл... трябва да цъкна на Гуглето, защото не съм експерт, но в дъното на мозъците ми стои, че корените на японските йероглифи са в китайските.
Така: Хирагана е една от двете сричкови писмености, компонент на японската писмена система. Хирагана води началото си от китайските синоглифи към 8 век от н.е. като изцяло фонетична писменост. След възникването си, хирагана дълго време е била считана за женска писменост, тъй като жените не са имали право да изучават китайските език и писменост. Някъде към 10 век хирагана е била широко употребявана както от мъже, така и от жени. Съвременният правопис на хирагана е въведен през 1946 редом с канджи и катакана.
Ето как снощи, докато ви четях, в главата ми се преплетоха горните две информации и ако се абстрахираме от научната издържаност на моята интерпретация, схематично би трябвало да изглежда така:
жена - сама - стая - изолация - процорец - вишна - отвън - вътре - йероглифи - китайски йероглифи - японски йероглифи - женска писменост - самота - емоции - тайна - споделяне - под възглавката
|
Re: какво заглавие бихте й дали? [re: lipari]
