Абе, аз като говоря, приказвам!
Това мъжете са крехки създания, само си зимаш белята.
Толко да няма някой и друг див дървар наоколо! Па ше го поканим да хапне топла манджа човека, па ше пийне ина рикийка, па ше му светнат очите... нема да берете грижа за тия три неща!
Ама за едното обгрижване... па да му сечем дърва, па да му пощим въшките, па да се борим с мечките па накрая и недоволен... не нам тия! Е там, два, три пъти у месеца да намине и да си бега!