За харесване - хареса ми, донякъде.
Камерата снимаше от такъв ъгъл, че създава илюзията, че ти си шофьора. Непрекъснато чуваш нещо, което прави цък-цък, характерно за такситата ( не знам от какво идва звукът, може да е мигач, не разбирам от коли), дишането на Зуека ( на неговата история се крепи нишката) те вкарва "във филма" яко. Реалистично усещане дотолкова, че изпитах паника в самото начало, след първата случка (виж как витиево се изказвам, да не ти опиша историята).

Много достоверни елементи от снимка на времето днес, но едностранна. В края на филма героят на Стефан Денолюбов изсъска един монолог, с който сякаш върна повествованието в началото на демокрацията, когато се правеха филми като "Дунав мост". От онези грозните, обречените с натвърдек какви изроди сме станали.

Не усещам нещата така. Има от това, но има и много друго. Децата ни не са само едни надрусани, елементарни гамени. Положителните герои не са само възрастните от една изчезваща епоха. Има една крайност във внушението за изгубеност, която мислех, че започва да изчезва в съвременните ленти, а след филма ми идеше да избягам от България, на мен, която не ми е хрумвало да мръдна на милиметър местообитанието си.

В духът на темата на Модесто за националният нихилизъм, бих казала, че ми дойде в повече авторовото послание. Натовари ме и исках да противореча.:-)

Да, не ми стана хубаво като ми светеше на преден план във всеки възможен кадър продуктовото позициониране, особено като виждах от къде идват парите, но се свиква. Игнорираш го по някое време. И в Холивуд го прилагат, но някак по-дискретно.

С две думи - и това няма да е филмът, който чакам и за който залагам, че ще убие Оскарите... най-малко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите