Мараба!

Едни си тръгват като спрат да обичат (звучи по-честно), други - като спрат да ги обичат (звучи по-оправдано). Когато ти се случи 3 пъти - очеизвадно нещо в теб не търпи дълго друго присъствие (звучи психоудобно)

Не мога да се сетя - ти колко време си изкарвала без мъж? Сякаш имам спомен, че и това те мъчеше като ситуация - живеенето сама. Питам, защото аз живях 12 години с един и 10 години с никой нов и не съм сигурна, че разбирам нуждата да се бракуваш с някой веднага, макар и не за дълго - самата идея на брака е продължителност при различни условия (което не те прави жертва, а само партньор в добро и лошо)

Понякога е хубаво да има подобни теми - човек да види различното огледало (неговото ясно, че отслабващо), да премери обувки с джувки (като не носи) или изобщо да си даде сметка, че всички сме адски различни. Защо ти го казвам? Защото се опитах да ни сравня (неизбежно е, макар да не си признаваме, че се мерим на вкус и цвят подсъзнателно) и кво излезе...

Хормоналните кукувщини не идват от мъжа - теорията ти за паник атаките и депресиите породени от него издиша - аз без мъж се овъртях в подобни случки от няколко месеца и го оправдавам с работата - така ми отърва и на мен (трябва да има друг виновен). Инак е просто хормони - къде недоеб, къде адреналинни пикове, къде стрес, къде чувствителна душичка, къде лошо храносмилане - медицината е много гъвкава и си избираш. Истината е, че се оправдаваме от безсилие - ако човек можеше да си настрои хормоналните чудесии - аз лично щях да съм ОМММ нонстоп, но не съм. Кантарионът и валериан-глог-ментата просто ти притъпяват нервите за момента; скорпитата - сърбежа; смелите решения - съвестта; работохолизма - липсата на обич и т.н. Проблемът е в теб и в мен и в който друг страда от хронична емоционална неудовлетвореност и отчайващата нужда от тръпка, от трон, от разпятие, от риза да съдере, от клада да му спретнат. Хората наоколо обаче нямат никаква вина. Чипът е в твойта глава - помагаш си сам или търсиш помощ - друг човек не може.

Неведнъж съм се хапала с мацки с 3-4 деца, които някой (един!) излъгал (3 пъти???) и после се оказал не този, който тя мечтала, а тя горката - без пари и без работа, а принцът станал трол и не плаща издръжка никаква и приказката свършила и преебаното камилче (сори - принцесата) има теории и практики, доказващи неговата безгранична вина между трите дара-децата. Не дай боже и да я бие, да пие и да й ги прави децата. Не проумявам, не искам да проумея как от нормален човек се пръква идиот; от човек с достойнство и приятел (хората се омъжват като им мине сърбежа и се почувстват поне приятели, ако не най-добри) - се появява изрод. Никога не успях да го разбера това обвинение, освен ако човекът наистина не е рязко заболял психически (има и такива). Бил такъв - станал онакъв - само щото му е кеф на гъза и напук на мен/нея. Ми той все си е бил такъв - грешните преценки в любовната омая са само наши - пък да му родиш пет деца на изрода неземен - не е негова грешка, но е удобно оправдание. И успокоява много.

(Тук вече си загубих мисълта)...

А, да - не му търси вина на човека, не го анализирай дори защо и как, а си задай въпроса - ако утре Марина си бие камшика в чужбина и ти останеш без мъж и се появи някой скорпи с цветя и надежда - пак ли ще се ожениш? Щото тия неща са хронични след третия път. И нямам идея сама как си вярваш, че някой с нещо е виновен.

Що ти го пиша? - Щото дечко ми е в чужбина от август и не съм го виждала, нямам мъж да ми сменя крушките, работя като куче по 12 часа и баща ми легна след операция временно и вече и те на мен чакат. Кеф ми е сама да си джиткам и да се фръцкам? Ооооо да, понякога ми е голям кеф, но друг път ми е много трудно. С модерните джендъри днес - всяка сутрин се събуждам жена и по няколко пъти на ден се трансвидоизменям по необходимост (вкл. служебно). Виновни обаче, ако има - сме повече аз и ти - пълно е с хора, които са заедно и не правят много неща (редовен секс, бурни партита, мисловни вакханлии, философски разливи, свински пържоли и щип-щип-кой ме щипе) и са съвсем ок в съжителството си. Но има такива с пирони в гъза, дето искат да играят на Емаесаса на ластик цял живот. Ти не искаш да кажеш "Имам проблем и съм все неудовлетворена от пустите мъже". Аз не искам да кажа "Имам проблем и ме е шубе да си седна на гъза и да се подчиня (косвено) на някой".

Кривите сме ние. И в подобни теми трябва човек да си даде сметка, че нещо не му е наред и да се опита да го поправи, а ние (ти, аз, другите и сие) ги пускаме да се успокоим, че сме ОК.

П.С. Баща ми в болницата - лошав, лигав, мрънкащ, напикан. Майка ми - негов придружител - крива, мрънкаща, изтощена, негативна. Но заедно. Това ти е чуждо, щото не е рахат и кеф. Това ми е чуждо, щото не искам да повярвам, че добрият е станал лош. Имаме проблем и двете - много различен проблем, но само наш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите