Киноманиаците не гледат филми с дублаж.

Сега нещо за дублажа, нещо за субтитрите.
Има и прилични дублажи, има и кофти. Най-приличният дублаж е с добре подбрани актьори така, щото тембърът на гласа и интонацията максимално да наподобяват тези на озвучавания филмов актьор. Допълнително да се дообработи звука така, щото думите на дубльора идеално да съвпадат с мимиката на актьора - кога си отваря и затваря устата - общото впечатление е Клинт Истууд говори на български. Тази техника не знам дали се прилага в нашенско, не съм обръщала внимание.

Субтитриран филм, да кажем, с брилянтен превод.
Това е най-удачният вариант за гледане на чуждоезични филми, стига драгия зрител да не го мързи да следи действието и да чете едновременно, като при това чува оригиналните реплики и звуци от филма. Има едно неудобство, особено при англоезичните филми. Не винаги може да бъде дословно преведен пълния текст. Защото има изисквания за максимален брой символи при субтитъра, който да стои на екрана минимален брой секунди. Така, щото да бъде прочетен без затруднения.
Във филмите често говорят бързо и един през друг. Често един израз на английски дословно преведен на български е по-дълъг. И преводачът е длъжен да си окълца превода, да замени, ореже и префасонира думи и реплики, за да се вместят в изискванията за субтитъра.

При дублажа също има опасност, ако оригиналите са по-бързореки, а българският превод по-дълъг, дублиращите актьори да се затруднят да изчетат толкова бързо и четливо текста. Затовах и там понякога се налага орязване и префасониране на превода. Но в по-малка степен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите