|
четох в темата за питърсън превода на интервюто му за канал 4 и ми се струва, че макар и превода да е горе-долу сносен, над 90% от информацията е загубена ...
те психолозите неслучайно казват че при човешките взаимоотношения само 10% от информацията е вербална, а останалите 90% невербална - език на тялото, тембър на гласа, ритъм на говора, жестове, погледи и мимики ...
спомних си как това лято в българия бях при едни хора, у които телевизорът бръмчеше нон-стоп, не че го гледаха кой знае колко, ами така, вероятно по навик ...
мен тва ужасно ме натоварваше защото се мъчех да го игнорирам, което не беше лесно, тъй като човешкото внимание се привлича от всичко което мърда и се движи и ужасно ти пречи на всичко, което правиш ...
но в един момент вниманието ме беше привлечено от нещо познато - реклама за филма гранд торино на клинт ийстууд ... и аз спонтанно казах нещо от сорта, еийй, това е страшен филм, оказа се, че хората не го бяха гледали, викам ааа, на всяка цена трябва да го гледате - речено - сторено, зареждаме се в уреченото време и филмът започва ...
начи много ми е трудно да опиша преживяването ... филмът дублиран на български - не знам как го правят тва дублиране, обаче за да се чуват българските думи, мириканските са много намалени, което е логично, но пък заедно с мириканските думи е изчезнала и музиката, също както и различните шумове, заменени с нещо като бучене ... репликите на български се произнасяха с безизразен монотонен глас, при което целия режисьорски и актьорски гений на клинт ийстууд отиде на кино, (pun intended! - ха преведете го тва, де!)
никаква синхронизация с езика на тялото му и с очите му (едно от най-характерните му изразни средства), никакви промени в тембъра и ритъма, дори и в силата на гласа, дали вика или шепне няма никакво значение, отделно че ветеранът от виетнам стои под веещото се мириканско знаме и реди думи от речника на пернишки бабаит ... просто, но уей ...
изобщо някаква гротескна карикатура на невероятно силния и драматичен филм - с този дублаж бяха успели да заличат абсолютно целия филм, аз го изтраях около петнадесет минути с голям зор, личеше си, че и хората наоколо изобщо не успяваха да бъдат грабнати от филма ...
за мен бе някакво ужасно фиаско, но пък напълно незабележимо за хората край мен, които не бяха виждали оригинала ... те просто си се разсеяха и за тях нищо особено не беше станало - поредната вечер с поредния тъп филм, дето не става за гледане и се забравя още преди да е завършил
сега си го спомних това преживяване като прочетох превода на интервюто на питърсън ... и изведнъж в главата ми се появи мисълта, че в българия всеки път се чувствам непривично и кофти, точно по начина, че все едно че гледам зле дублиран мирикански филм - уж всичко е както си требе и както би трябвало да бъде, разумно, културно и цивилизовано и все пак нищо не е като хората ... но на всичкото отгоре на хората наоколо не им прави впечатление, щото те не са виждали оригинала ...
... знам, че ще скокнете сега защитниците на българЩината да ми цитирате изобилието от поговорки, точно измислени за не посмее никой да каже че царят е гол ... ама пък наистина е жалко ... точно както приказката за бисерите и свинете
хъ сигъ де ?!
|
зле дублиран мирикански филм
