Нека е друг път тогава.

off-topic

Това изречение, само по себе си е едно от най-тъжните неща във вселената.

А самата вселена е убежище на постоянно отдалечаващи се един от друг самотници. И ако случайно сред паниката и хаоса на препускането се сблъскат две молекули самота или две галаткики неизказаност, те излизат за момент от състоянието на пандемоничен транс и дали ше се случи нещо или просто всяка единица ще продължи да бяга и да се смалява по пътя към своето о-нищо-жение до окончателното й зануляване, понякога зависи от нещо съвсем ирационално като усмивката...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите