|
Не бях чувала за Джордън Питърсън. Потърсих в нета и , в което Стефан Кичев, историк, член на либертарианското общество, който също ми е неизвестен до този момент, коментира свободата на словото. Разговор, иницииран по повод незаконните видеа на Питърсън, станали такива, след приети промени в канадския закон.
Част от интервюто:
"Има ли свобода на словото, ако в момента в обществото се установява една либерална норма какво може и какво не може да се говори?
В Канада тези норми се налагат от държавата и това, което Питърсън казва е, чеабсолютно всеки, който е достатъчно наивен да смята, че трябва да удостоим държавата с властта да определя какво можем да говорим и какво не можем да говорим е най-малкото изключително невеж спрямо историята на 20-ти век, тъй като най-бързият път към авторитарно-тоталитарно общество, е именно, когато хората вече не могат сами да решат какво да говорят, когато вече трябва да се съобразяват със закони, които са начертани от държавата. И проблемът с това държавата да може да определя какво можеш да кажеш и какво не можеш да кажеш е, че то винаги ще води до своеволия от нейна страна. Тя винаги ще може да го използва като мантия, в която може да облече опити за цензуриране на своите опоненти.
..........
Това е част от една по-голяма нова, световна тенденция, в която се лансират едни нови закони, наречени „закони за езика на омразата”. Проблемът с „езика на омразата” е, че той е изключително двусмислено дефиниран. Не е ясно кое точно се води „езика на омразата” и още повече, да се върна към предишната ни точка, че ако удостоим държавата с властта тя да определя какво е „език на омразата”, тя разбира се, че ще го използва в своя полза, ще го използва, за да цензурира опоненти, които критикуват нейните действия. Това е част от големия проблем, който Питърсън най-общо разяснява.
.............
...Опастността да засегнеш хората, които твърдят, че представляват хората от малцинствените групи."
|
Re: джордън питърсън [re: DarkSide]
