Re: 1) Сократ и демокрацията / Контакти / Поколения / 40-50

Понеже не ми се рови из библиотеката, че после да набирам на ръка ето нещо от мрежата.

"Платоновият диалог е поле на трансформация на традиционните начини з осъществяване на истина. От истините на епоса, трагедията и ораторското слово у Платон се прехожда към метафизическа истина, изпълнена в диалозите и символично - сюжетно, както е в епоса и в трагедията, й аналитично, както в някои пасажи на ораторската проза.
Имитирайки живото беседване в кръга на Сократ и ред други литературни и нелитературни
форми, диалогът осигурява известна свобода в избора на тема и ситуация и подвижност на
сюжетното разгръщане.
По-прозаичен от предходните жанрове като съдържание, той е и по-реалистичен от тях.
И наистина никъде другаде в елинската художествена литература от това време не могат да
се открият тъй истински „подглеждания” към реалната човешка среда .
По-реалистичен, диалогът е по-слабо обвързан с една или с друга традиционна представа
за съдбата на човека и може да моделира тази съдба по -съзнателно и по - приближено към
съвременната ситуация.
Метафизиката в Платоновия диалог заменя сюжетната „метафизика ” на атическата трагедия. Нейната преднина е, че е значително по - аналитична и по - всеобща.
И все пак диалозите на Платон са достатъчно обвързани с културата на елинската архаика
и класика.
При цялата си свобода те са сюжетни и също като атическите трагедии се развиват около
един мит — случая Сократ. Макар и действително случило се, нещастието на философа
прераства в примерна, т. е. в своеобразна митическа ситуация. Разбира се, в редица диалози събитията около Сократ са тънка сюжетна канава, като че ли без особено влияние
в осъществяването на философското съдържание. Но в случаите на истинско сюжетно
дискутиране на тази трагическа фабула („Федон”) е ясно, че Платон не само се дистанцира
от трагическия патос на драмата. Той предлага противоположно решение.
У Платон Сократовата гибел се счита не за нещастие, което в най-добрия случай се преобразува в сполука за някакъв човешки колектив, а за лично щастие на самия Сократ. Или, казано по друг начин, в някои Платонови диалози на сюжетно ниво се открива еднозначно решение на апориите на атическата трагедия около въпроса за ценността на
живота. Платоновият диалог се дистанцира и от несюжетната публична реч, от прозата -
монолог. Както се усеща по включените в този том диалози, това е важна конкретно историческа задача за Платон. От „Евтидем” до „Федър” философът води спор с реториката. Води го и в мирогледен план за това, че случайният избор на тема, патетиката
на площадното общуване и специализираното занимание с обществени дела са нещо
безполезно и дори вредно. Но същия този спор Платон води и скрито във формален план посредством диалогичната форма, многотонна и постоянно разясняваща се в противовес на монолога на ораторското слово, .."
Текст от проф