|
Нека не се лъжем, Сократ не е осъден от някаква върхушка. Не са съдиите двама или трима, които са направили скалъпен процес с предизвестен край. Заседателите са 400 души и след като е имал пълното право да се защити, поне 250 от тях са били на мнение че заслужава смърт. Какво е престъплението му, обаче? Защо е заслужил съдбата си и какво е отношението на демокрацията към това.
Атина е била разорена от Пелопонеските войни и все още неотърсила се от страха от кратката но кървава диктатура последвала разгрома. В тази обстановка Сократ не спира да възпитава учениците си във вечните съмнения. Какво е морал? Какво са боговете(и има ли ги?), какво всъщност искат(половината едно, другата половина - друго(Троянската война))? Какво е копрупция? Защо диктатурата да беше зло? Кое е доброто на демокрацията? И, което се съдържа в обвинението, "да кара добрите изводи да изглеждат лоши и лошите - добри" Да се съмнява в обществено установените добро и зло с една думата, самият корен на общественото съзнание, всички наши устои. Преценката ни за това кой е достоен и защо? Честно казано, аз самият не мога да се досетя за по-голямо престъпление. Социопата който не знае кое е добро и зло, действа за свое благо и руши всичко около себе си но докадето му стига "обхвата на меча". Но да възпитаваш в съмнение и собствено мнение по неща като добро и зло, то е да възпитаваш в социопатия. Произвеждаш малки мръсни бомби с часовников механизъм.
Е, в една тирания, подобно поведение би било комедия, много важно кое е добро и лошо, според общестото, стига да прави каквото иска шефа. Ако се наложи самият тиранин даже може с една дума реч или чистка да каже точно кое е добро или зло. Имало е случаи в които лошо било да имаш пари например, докато тирана няма... Но в демокрация? Когато управлениетом се основава единствено на обществената норма и избранниците трябва да се впишат в някакъв образ? Да възпитаваш съмнения към наложени норми, означава просто да си враг на държавата и родината. Няма две гледни точки по този въпрос, Сократ е бил най-лошият враг на Атина.
Корупцията също е необходимост и не е случайност а закономерност това, че подкупите са добивали почти легален статут в правната например система. Как да се отличат нашите от вашите, как да се достигне до единна цел на група хора, ако не си пазим гърба и не нападнем противниците? Това не е възможно да стане само по правилата на справедливостта, защото често тя е на страната на политическите врагове. Трябва да се поразвали малко тази система на справедливи правила, да се направи в удобна форма. А развалата на латински е корупция.
Корупцията е явление и в тиранията, но не е абсолютно необходима. Ако в обществото липсва корупция при една тирания, то тя ще си функционира без всякакъв проблем. Държавната воля и действеност, преследването на дадена цел в тиранията не изисква консенсус. Но какво би станало ако в корупцията бъде тотално изкоренена в една демокрация? Наши и ваши ще се слеят, няма да има танто срещу танто, политическите сделки ще изгубят смисъл и никакво действие няма да е възможно, защото абсолютната справеливост веднъж се пада на орела, веднъж на рака и веднъж на щуката.. Държавата ще се парализира. Ще рухне.
Това е другото престъпление на Сократ. В демократично общество, в което на дневен ред е търсене на виновните(измежду които двама вече екзекутирани негови ученици за противодържавни дейности- предателство през войната - Алкивиад и опит за тирания след нея Кризис, Красис, Крусис нещо такова), той на висок глас убеждава хората в дълбоката корумпираност на демократичният ред.
Как и в какъв род демокрация би оживял Сократ?
В никакъв.
|
1) Сократ и демокрацията
