|
|
| Тема |
 Re: Носталгично ми е [re: Green Light] |
|
| Автор |
Vtasahme q (Е, и?!) |
|
| Публикувано | 10.01.18 14:25 |
|
|
|
И аз ходех на извънкласна дейност, ама не на математика.
Четвърти - пети клас започвам да искам да свиря на пиано. Мама каза - голямо е, няма място вкъщи, ще свириш на акордеон! Същото е, с клавиши, само че обърнато.
Сурка ме лично до мястото на уроците и солфежа до първия концерт(забравих как се казваха периодичните представления пред гордите родители, на които малките им виртуози да разкрият напредъка си, май продукция?).
Ужасно преживяване. Заличката малка, душна и натъпкана до бабите на възпитаниците. Самотен стол на подиума. Аз във косместо плетено поло, горящи бузи, обрамчени в коса на "сасон", бретон надясно защипан с фиба, на коленете 80 басов акордеон, главата ми го застопорила като топлийка, надава се боязливо над него. Завършен идиот в тотален дискомфорт, от който се очаква да разкрие плозата от вложенията в него.
Толкос беше. Един път се подлагам на такъв позор. След това ми гласуваха доверие да ходя сама. Варненци знаят до бившето кино "Г. Димитров" какво хубаво стрелбище имаше навремето. Рай за малки измамници, които профукваха до стотинка парите за уроци.
Тва капачки, дъвки цигари, фибички - сичките бяха мои!
Е, нищо хубаво не остава неразкрито... Много крещя мама, ей. Да беше ме набила по-бързо щях да платя цената.
| |
| |
| 
|
|
