И аз така- под ефекта на други неща прочетени тук.
За себе си, мисля че знам кой съм аз, но ти сякаш не питаш точно това. Усещане питаш дали имаме кои сме, та когато кажем аз съм, да знаем за какво говорим. Цицерон много е приказвам аз съм това, аз съм онова, обичал е да приказва за себе си и сякаш е знаел за какво говори, защото когато се е стигнало до там да се откаже от принципите си, човека е отказал и нещата са завършили със смърт. На всичкото отгоре е смятал, че нито една неморална печалба не си заслужава и така е и живял (и умрял). Това със смъртта е едновременно финално и единствено доказателство. Има и един друг негов съвременник(удивително време) Катон се е казвал. Катон, няма да изпадам в досадни исторически приказки, е бил толкова праволинеен, честен и морален човек, че през цялото време на противопоставянето си(с Цезар) получава предложения да се оттегли от самият Цезар и да бъде пощаден. Когато губи последната, абсолютно безнадеждна битка, Цезар е готов на всичко, предлага му да се върне в сената ако иска, да не се връща, да се кандидатира за изборна длъжност, да си остане във вилата, да задържи парите си, каквото иска да прави, само да престане с борбата. Катон избира да се самоубие, защото начина на живот, който смята за единствено валиден за себе си е, да е активен политик в република, а това вече е невъзможно.
Тези хора са знаели кои са.
Извеждам втората теорема за днес. Ще разберем кои сме на смъртния си одър.