Това, което ми ми се набива в ухото ужасно, ама, ужасно, е дикцията на актьорите в новите български филми. Обикновено звучат изключително изкуствено, като студент от чужбина - отличник, който много старателно оформя устните при изговаряне на думите и говори почти книжовен български, обаче точно поради това звучи неестествено и на всеки му става ясно, че този не е оттук.
Ние с теб очевидно гледаме различни филми!
Моите впечатления са точно обратните. Много отдавна си мечтая да гледам филм, в който мога да чуя и последната буква от думата, да я чуя в книжовния и литературния й вид, да не ми се налага да се напрягам и да гадая какво точно казва актьорът, защото първо - говори бързо, второ - говори неразбрано и заваляно и дъвче букви, трето - говори улично и жаргонно, а все пак слушателят може и да не е чувал някой нов жаргон... или старобългарски, или българомакедонски, или пореден цинизъм.
Едно време НЕ БЕШЕ така. Да вземем един Ламбо - той играеше лоши момчета, гамени понякога, пройдохи... езикът му не беше чист литературен, но ВСЯКА БУКВА му се чуваше. Някой скоро тук отбеляза - ВЪПРЕКИ целия си диалект, Григор Вачков говореше РАЗБИРАЕМО. Достатъчно бавно, без дъвкане на думите.
В моето и твоето отношение има нюанси. МОЖЕ БИ ти имаш предвид това, че актьорите "рецитират". Тоест - слаби актьори, това няма нищо общо с езика. Да, ако са слаби - нито чист литературен език, нито завалян делничен не може да ги спаси, а слушателят си мисли, че именно "чистият книжовен език" е виновен за безсилието на това, което чува...
Има си начин талантливият актьор хем да говори хубав език, макар и с някое жаргонно оцветяване, хем, ако Е ДОБЪР АКТЬОР - да не дразни, звучейки като "студент от ИЧС".
А това, според мен, е въпрос на "школа". И донякъде - мода. Затова се опитах да "вменя вина" на Данаилов по-горе, защото всичко тръгва от образованието, а той преподава и е авторитет.
Редактирано от UnicaDonna на 15.12.17 09:57.
|