Много често просто става дума за ХАРАКТЕР. Някои хора (може би е от влияние на обкръжаваща среда, попълнено с темперамент) са си "скандалджии" по природа. Избухливи лесно, склонни на прибързани реакции, понякога - ползващи богат набор от не особено лицеприятни епитети. Това обаче ИЗОБЩО не им пречи да са пълноценни, щастливи и положителни личности "като цяло". Нито пък, че имат някаква натрупана неудовлетвореност. Че то - има ли някой, който е НАПЪЛНО удовлетворен от живота си?
Тези, които са агресивни, са с пречупени души. Те са озлобени от живота и затова нападат, защото само чрез агресия някой им обръща внимание. В случай, че не проявят агресия, се чувстват незабелязани и отхвърлени. Обикновено това са хора, които са били хронично пренебрегвани в детството си и са свикнали да си търсят внимание чрез нападение или отрицание/отрича нещо, което знае, че се харесва на определен човек, с цел да го унизи пред останалите/.
Това, че някой е мрънкащо мекотело с претенции за "добро възпитание" и реакции на щипана госпожица, без способност да се защити, да отстоява принципите и ценностите си, или да защити друг, никак не значи, че прелива от щастие или е успял в живота.
Понякога е по-добре да не се защитаваш, защото всяко усилие да се защитиш, подклажда задоволството на агресора. Лично аз, не мога да си позволя да изсипя сходни с тези на агресора епитети и сравнения, защото така бих се самоунижила не само пред другите, но и пред самата себе си. Цветущият език, според мен, е мерило за долнопробност.
Каква защита, при положение, че някой те нарича с отвратителни епитети? Да отричаш ли? Да паднеш на неговото ниво и да почнеш и ти да обиждаш? Ти каква защита предлагаш?
Редактирано от Lucky Eva на 12.12.17 15:41.
|