При теренни изследвания в Родопския край, проведени още през 1994, много помаци твърдят, че: “Преди винаги сме знаели, че сме българи. Сега идват най-различни хора и ни казват, че не сме такива, че сме различни.” Запитани какво мислят за това, те отговарят: “Е, знаем ли вече какви сме. И едните, и другите не ни приемат като свои”. Тук под “едните” и “другите” се разбират българите и турците.

Неотдавна се зачетох в един бг форум на българи в чужбина.
И в подфорум Швеция един потребител много ми хвана окото. Образован, отворен, сладкодумен и остроумен. Оттук-оттам от постингите му сглобих, че е български турчин, вероятно и висшето си е учил у нас, много добър български език и стил, после заминал за Истанбул, родителите му били емигрирали там, оженил се пак за бг туркиня и поживяли няколко години, преди да драснат към Швеция. Разбрах също, че и турският му е перфектен. Имаше една тема с питане "как се интегрирате сред местните, как гледат на вас като имигранти, какви трудности срещате". И той отговаря: Аз съм си по рождение емигрант. В България цял живот бях "турчинът", преселих се в Турция, там пък всички ме наричаха "българинът", като дойдох в швеция и някой швед попита "ти какъв си по произход", направо отговарям: "Знам ли вече и аз какъв съм".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите