|
|
| Тема |
 Re: И планини съм сънувал. [re: PYTnik] |
|
| Автор |
PYTnik (оня) |
|
| Публикувано | 17.10.17 21:30 |
|
|
|
Пих пет ракии и много се уморих. Следобед легнах да почина. По време на релаксирането се случи обикновения процес на излизане извън тялото. Първото нещо което видях е огромен билборд с надпис "Азербайджан" и някакво засукано лого имаше... Открих, че летя ниско над задния двор на къща, близо до гараж.. Имаше куче – огромна Азербайджанска овчарка.
Когато ме забеляза започна възбудено да лае. Един мъж се появи зад ъгъла на къщата /дясната страна когато си обърнат към фасадата/, вдигна пушка и я насочи към мен. Моментално си отидох преди да си дам сметка, че може би куршумите не биха ме наранили. Върнах се и легнах и помислих, че всичко е свършено. Надали мога да си спомня повече от това, че мъжа изглеждаше много висок.
Същата вечер като си легнах, бученето в главата ми се появи отново и аз се отделих от тялото си. Тъкмо си летях над някакви къщи и се чудех какво да правя, когато високия мъж се появи току пред мен /същия от следобеда/ и ме спря просто защото се бяхме срещнали. У мен остана впечатление за една спокойна сила. Попита ме защо съм искал да видя президента. Отначало се зачудих, защото въобще не съм искал да видя Г-н Радев /в моето съзнание това бе представа за президента, по скоро бих желал да вида на секретарката му циците/, но ми се пръкна представата за помирение. Казах го на високия мъж. Попита ме как “те биха могли да са сигурни в моята лоялност към България” Все още сконфузен казах, че информация за мен могат да получат вероятно от МВР-досието ми. След малко той каза, че точно сега няма да мога да се срещна с президента. Отстъпих в името на съгласието и се върнах.
Лежейки в леглото и обмисляйки отново всичко изведнъж разбрах, че президента има естествен психически бодигард – пазител?
Разбрах, че президента ще бъде в Азербайджан . Станах и отворих дир.бг Там имаше новина по повод посещението на президента в Азербайджан . /Не бях виждал никакъв вестник от два дни/
Това е пример от много “случаи”, които не се поддават на класифициране, особено в условията на обикновените ежедневни сънища. Възможно е всеки един от тях да не е нищо друго, освен фрагмент от житейска стенопис и някой ден тя ще може да се види изцяло. Надявам се, че човек не трябва да “умре” за да придобие цялостната гледка?
Мнението е позиционирано и няма нищо общо!
| |
| |
| 
|
|
