Религиозното образование нито помага нито пречи, а може да даде само някакви основи за обща представа. (Да не забравяме че Сталин е бил семинарист - зависи основно от нагласата на човека).
А да се ходи в храма никога не е късно. Там се научават много повече неща, защото в продължение на хилядолетия множество от свети отци на Църквата са творили служебни текстове, в които по много рзбираем начин са синтезирани принципите на стария и нов завет. Самите песнопения също са добър помощник за разбиране на Библията.
Сега има и много литература и човек като понапредне в смисъла на нещата може да се и самообразова. За начинаещите има към доста храмове добри неделни училища, където освен библейските текстове може да се изувачват основите на православното песнопение и живопис. С две думи има много възможности за човек, който има желание.
Аз като бях дете нямаше литература. Баща ми беше силно вярващ и от него понаучих някой основни неща, но той нямаше много време да се занимава, а и може би не искаше за да не си имам неприятности в училище.
Основното дължа на баба ми. Благодарение на нея съм и кръстен като дете, а и тя ни водеше в храма. Родителите ми къде нямаха много време къде ги беше страх от преследване не са ме водили като дете. Ти трябва да помниш че в това време властта следеше кои хора посещават храмовете. Помня дори че кръсника ми, който беше 10-на години по-голям от мен, си имаше неприятности с комсомола че станал такъв. (Как са разрали не знам, изглежда е споделил с някой псевоприятел и го бяха натопили където трябва. Тогава нямаше и литература. (Преди 9 у дома е имало християнски книги и Библия, но при бомдандировките над София, къщата ни е пострадала от бомба и книгите изгорели. После след войната явно на родата не им е било до това. Та когато бях дете имаше само един молитвеник и нов завет. Другото беше предаване на ухо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Metropolis на 16.10.17 01:46.