моряшка история.
Тя е по-скоро лайняна история, но както и да е:
По старите търговски кораби, имаше (а на някои съвременни - все още има) общи бани и общи тоалетни на дадена палуба (~ етаж). Особено за ирхалето(1). Доколкото си спомням изискванията бяха една баня/ тоалет на не повече от 8 души, може и да са го променили с новата Maritime Labour Convention. Отделно, че и до сега се предвиждат санитарни помещения извън каютите за ползване от външни лица, като например - пилота (на мостика); друга на разположение на властите/ контролните органи (на палубата с контролния салет – салонче за приемане на пристанищните власти, когато се дава свободна практика или разрешение за отплаване/ изходяща контрола); задължително има и една за стифадорите, която обикновено е на първа палуба от надстройката – така наречения арабски квартал и съответно му викат «арабския кенеф». Та както и да е. Имаше общи нужници и за екипажа. В един от тях и до днес си спомням, че на видно място над тоалетната чиния се мъдреше изографисан с почти технически шрифт надпис-инструкция.
Текстът приблизително гласеше:
Уважаеми колеги,
Моля отбележете, че тоалетната е предназначена за седящо сране, което означава, че след вдигане на капака, събуване на гащите (ако сте диби-дюз гол, тази точка се прескача), следва да поставите седалищните си части върху пластмасовата седалка и едва тогава да се концентрирате върху вътрешната причина, която ви е довела до това положение, а именно материализиране на получените априорно от вас контракции/ позивни сигнали.
В случай, че ползвате тоалетната чиния за пикане, вдигането на споменатите пластмасови капак и седалка също е задължителна.
След облекчаване, измийте около просвета и прилежащата емайлираната повърхност, посредством пусков клапан, разположен над казанчето, като внимавате да не задръстите трафика по «Амония авеню» с хартия или други отпадъци. Когато причината да посетите това място е била особено съществена, моля промийте обилно чрез свързания към кран за задбордна вода шланг, докато емайлът загуби придобития нюанс на старо-злато или земно масло, според скорощното меню и индивидуалните особености на стомашно чревния тракт на последния ползвател във Ваше лице (т.е. дупЕ).
Най-любезно обръщаме внимание, че за любителите на т.н. клечащо или право сране (познато и като «сране с право мерене»), на палубата има конструктивно разположени клюзове, верижни ръкави и шпигати(2), които биха могли успешно и безаварийно, при спазване съответната техника за безопасност в т.ч. носене на ЛПС, каска, очила, ръкавици, да се използват за целта. При необходимост от допълнителен инструктаж и/ или екстра СПС (напр. предпазен колан) и укрепващи материали, моля обърнете се към ръководителя на съответната команда.
Ако не е станало ясно, идеята на всичко това бе, че в бързината, някои колеги, особено, ако предходният ползвател е позацапал пластмасовата седалка, не си играят да я мият, или опаковат в гъз-папир, както съм чувал, че по-гнусливите правят в обществени тоалетни в живота си на брега, ами направо стъпват с бойните папуци върху пластмасата и друсат, като по този начин нанасят двоен удар върху обществените чистота и морал. Хем хабят пластмаста, оставяйки понякога омаслени или кални следи от грайфер на обувки - хем, особено ако заклати в най сюблимния момент - я оцелят, я не оцелят таргета и тогава става особено авангардно и сюрреалистично някакси – to say the least (на български «барем»)…
(1) Моряшки жаргон за обозначаване на изпълнителския състав. Извън него са не само капитанът, офицерите и механиците, но също така боцманът, а дори и дърводелецът (макар това вече да не е точно така, поне не навсякъде), които се водят нещо като подофицери. Английският термин за тях е , докато ирхалето са рейтингс, хора за бройкане, бройки както им казвахме в родната казарма.
(2) Това са различни конструктивни отвори по палубата за прекарване и преминаване през тях на швартови или влекални (вързални, mooring) въжета и проволки, котвена верига или за отичане на заливащата откритите палуби вода обратно в морето (това са шпигатите).
прав или изправян
|