Имам два случая, в които съм давала пари на заем, доста над твоята сума и малко под твоята.

Случай 1. Роднина, пари за операция на син. Изобщо не съм искала да ми ги връщат, имах-дадох. Леля (леля, ама тя братовчедка ента на татко) каза, че ще върне парите до няколко месеца, неопределено. Не го мислех. Минаха месеци, мина година. Операцията също, нормално. Забравила бях за парите. СЛед 2 години татко ми се обади, че леля оставила за мен писмо. Отидох, взех си писмото, отворих и щях да падна. Пари, не ги броих. И едно писмо. В писмото сметки: взети пари, лихва за 2 години, курс БНБ. Разревах се.

Случай 2. Братовчедка. Поискала пари на мама. Имам малко магазинче, от което пада дребен наем (е, години вече не го давам под наем, ама тогававсе още вървеше). Аз не взимах наема, оставях го на мама е татко. Отидох един път и мама кърши ръце. Минала племенницата й, моя първа братовчедка, поискала пари. Мама няма, но казала, че има мои пари и ще й даде, а като ги върне аз няма и да разбера. И така, обаче, минаи месец, два... браТчедката не върнала парите и мама се притеснила. Не че броех парите, рядко взимах нещо от този наем, но мама си брои и се притеснява.

Така, до днес не са върнати тези пари. Не ми дреме, не го мисля.

Та.... зависи и за какво е заема. Абе , ако е за здраве, майната му... и да не е... пак майната му.... пари се печелят, човек не се връща от оня свят