СБП отдавна е зловеща и злокобна Инквизиция на Писаното Слово. Още от николайхайтовския му период, макар че той си има защитници, които прокламират, че тогава в Съюза е имало морал, откритост, дружелюбност и прочее, а след него започват да изчезват картини, пари, настаняват се злобата, завистта, ударите под кръста и прочее... Но и преди, и след Хайтов Съюзът си е бил такъв, с различен фокус може би, но такъв.

Само да припомним какво са направили т.н. "богоизбрани" членове с Георги Божинов и романа му "Калуня Каля". Георги Караславов е неговият предател, а самият той е Председател и Секретар на СБП от 1958-1962.

Да, писането е занимание самотно, а членуването в разни подобни обединения като писателските съюзи, всъщност не е за писателската част на писателя, а за неговата егоманиашка част. Там ти ласкаят егото, или го порицават или направо ритат и изритват. Там го облагодетелстват финансово, материално и нематериално, размахват ти пръст назидателно или те галят по писателската главица. Раздуват ти егото с разни награди, признания, чест и почести заслужени или не и прочее... Т.е. по всякакъв начин раздуват егото ти, а не писателството ти, ако образно приемем, че в цялостната личност на писателя, разказваческото умение, дарба, талант имат своята жива и условно самостоятелна структура...

Това, писателите, които освен писателската дарба, са запазили и дарбата да бъдат истински и автентични човеци, много добре го разбират...