Re: Новият Йорк / Контакти / Поколения / 40-50

Здраве желая и честит празник днес.

Петият ден отмина без да правя снимки. Целият ден беше калпав. Валя дъжд и беше мрачно. Освен това левият ми крак се беше надул от глезена надолу и не можех да обуя обувка. Явно не ставам вече за дълги преходи и време изкарано на крак без дълги почивки. Каквото е - такова и трябва да се съобразявам.

Шестият ден, куцук-куцук Генчо, пак тръгнах щото времето ни в Ню-Йорк изтича а важни обекти трябваше да бъдат видяни. Един такъв обект е новия търговски център, но преди това ще ви напиша няколко думи за мястото, където приятелите на жена ми живеят. Не е в Ню-Йорк, с каквото впечатление бях останал. Казва се Хауард бийч. Има спирка на метро наблизо, откъдето се качваме за да стигнем до Манхатън. Пътят от качването до слизането ни трае 50 минути. Слизаме в южен Манхатън, в средата на финансовия център. Спирката се казва Фултон. Не помня дали беше Фултон стрийт или авеню. Ако речем да слезнем на север, около стотната улица, спокойно може да ни отнеме още 45-50 минути.

За Хауард бийч две думи. Близо е до брега. Снимките ми от първия ден са от махалата наоколо. Има хубав плаж наблизо, но наблизо с кола. Плажът не е баш в Хауард бийч а в Лонг бийч. Както името подсказва, брегът и плажът са дълги - 16 километра. Не помня километра ли беше или мили. Ако е в мили, отиде към 24 километра. Пясъчната ивица е широка. На снимките се вижда колко е широка. Между пясъчната ивица и крайбрежния булевард има построена не по-малко широка и също толкова дълга дървена платформа за разходки, която имам усещането, се ползва по-често от пясъчната ивица, както и от повече хора.

В последната си галерия (6) съм снимал няколко къщи, които са представителни за цялото градче Хауард бийч. Прави впечатление, че всичките входове към къщите са вдигнати на високо и трябва да се изкачват стълби. Това е така, защото са близо до водата и са възможни наводнения. Предпоследното е било през 46-та година, което е наплашило хората и няма нито една къща с приземен вход. От тогава до преди няколко години (мисля бяха три) нищо не се случва от към наводнение, но преди три години ураган се разбушувал в океана и тръгнал право към брега. Бушувал е цели десет дни приближавайки се бавно но сигурно. Накрая, когато е било време и за приливната вълна да бъде най-висока, градчето е залято от метър и половина дълбока водна маса. За къщата, където сме отседнали, нивото на водата стига до една педя под входната врата. Това ще рече, ако е имало коли паркирани до къщите, както обикновено, щели са бъдат под вода. Приземяването на урагана е било очаквано, та всички коли са били закарани на "висока" земя, недостижими за приливната вълна. Хората, които не са се изнесли навреме, са останали по къщите си откъснати от света за няколко дни, докато водата не се снижи и оттече. Било е жив ад. Всичките къщи по тези места, за разлика от къщите в Хюстън например, си имат избени помещения, някои от тях превърнати в апартаменти за живеене. Всичко е било залято с вода.

Вече няма и следа от всичко това. Застраховките плащат за реконструкцията, никога достатъчно, че хората да останат без загуби. Домакинът ни е работил в строителния бизнес та някак му е било по-лесно и по-евтино да се справи с пораженията. Аз, само като си помисля какво е било, ме обхваща ужас.

Докато служих войник в поделение за противовъздушна отбрана, помня бяха ни казали, че ако двете язовирни стени (Панчарево и по-горната) бъдат бомбардирани и съборени, цяла София ще бъде залята от вода с височина пет метра. Това беше най-главната причина за мен да си търся и намеря жилище на достатъчна височина, че да бъде невъзможно да бъде наводнено. Може да е шантаво, но това е положението. Поне за това да не мисля.

Другата особеност на Хауард бийч е, че е близо до летището Кенеди и самолети по цял ден прелитат на ниска височина, било да кацат, било да излитат. Къщите са добре откъм шумоизолация, но излезем ли навън да си пием питието, не можем да си чуем приказката. Трябва да се надвикваме или да използваме промеждутъците между кацания и излитания.

Има още да се пише за търговският център, но свободното ми време изтече. Ще продължа когато пак имам такова.