Видях две деца сам самички с колелета оня ден в един селски пустинак. Така се разчувствах, дощя ми се да сляза да им смажа веригите.

Гледам гугъл стрийт вю, мойто село в България. Ми покрай къщите тук там човек, дедо с каруца, циганин с колело, жена с престилка и пазарска чанта. Тук в моя квартал като вляза - пусто като чернобил, жив човек се не види по улиците. Всеки стои скрит в къщата, в колата, в офиса. Като тръгнеш се разхождаш по улиците те мислят за престъпник, наркоман, въобще за някакъв проблем. Спирала ме е полиция в квартала в който живеех преди да ме разпитват какъв съм що съм, какъв ми е случая че съм без кола. Ако съм искал да се разхождам, да съм ходел в местата за разхождане (в парка) щото така съм притеснявал гражданите на района и те звъняли в полицията ... това в почти селски район.