Три бяха в дядовия двор. Двете са още живи. Третата беше много близо до дувара и я махнаха мама и тате. Едно, че пречеше и друго, че като се катереха братята да крадат, редовно правеха поразии.
Едната е голямо, старо дърво, в ствола му от няколко години косове си правят гнездо и си отглеждат пилетата. Връзвахме люлка на децата на единия и клон като бяха малки децата. Става лилаво-червена като узрее и и се люпи костилката. Ние пък с братовчедка ми, с която имаме три месеца разлика и сме растли като близначки, бяхме измислили, докато са още зелени джанките, и меко, и горчиво бялото на костилката, да си ги солим със сол.
Другата е по-млада. Помня дядо като я донесе от някъде като тъничка фиданка и я зася. Нея не я уважавахме защото джанките и са по-кисели докато са още зелени.
Колко разпрани панталони и охлузени голи крака от катерене ... Колко натъртени задници от падане от счупени клони ... Еееех ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите