Нищо де, ти или аз, все тая. Важното е да уважим джанките))

Хм, интересна констатация си направила-на никой не му е хрумнало да се покатери на дървото. Вероятно защото им е набивано от рождение да не се катерят по дървета и още купища забрани.

Започвам все по сериозно да работя по темата да се оттегля на село, за да отгледам там неродените си внуци и то по свой образ и подобие. Все още мога да се катеря по дървета, да скачам на въже, да джапам в студена река, мога да правя и фунийки, но не съм се сетила да видя като ги направя, задължително с карфица)), докъде ще мога да я "издухам". Това е идея за настъпващото лято, нова игра, добре забравена стара.