Голяма драма е това.

След двайсет години вярна служба, нашата се развали, милата, беше ни сватбен подарък. Простичка си беше, макар и да пищеше от лукс в онези години.

И решавам аз, преди броени дни, да зарадвам единачката с нова, модерна кафе-машина. Супер, викам си, сега ще и пльосна една, дето освен кафе и други работи прави. Понеже съм очукан от живота, обаче - разбирай познавам донякъде жената до себе си - нехайно опипвам почвата.
Е, не.
Пак иска проста машина за шварц-кафе, дума не дава се каже за друга, от девет дерета вода вади да се обоснове.
Ми, ок.
Обаче сега ме налегнаха съмнения. Наистина ли искаше такава проста машина, дали не сгреших, ами ако това беше ловък и подъл ход?
И така, оцелявам.
:-)