Хималаите си беше една БЕЗКРАЙНА хамалогия от начало до край. Отначало имаше здрав дух в здраво тяло но после по тези баири имаше здрав дух в болно тяло. Но не съжалявам - все пак видях поне част от най-голямата планинска верига на планетата. Летях сред някакви грабливи птици, бих искал да ги наричам орли, но май бяха лешояди. Пусках се по реки в които горяха и хвърляха праха на мъртъвците, и гълтах вода от същите тези реки, зъзнах, тракайки със зъби, така че да се чува сигурно на 20 м. около мен.

Хамалогия... но за какво ми беше нужно това нещо... не знам. Просто поредна дестинация... май го обърнах на просто спорт. Вече ми поомръзва, комай Амстердам ще ми е последната дестинация... ама нищо не се знае. Сърцето си бие и си иска своето.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите