Иначе трябва да приемеш за изнасилване всички болни деца, които се раждат от млади майки. Ами, раждат се, това е. Едно ще оцелее, друго няма. Няма какво да се разсъждава по въпроса. Сега, ти си мислиш, че тези деца са нещастни. И аз първосигнално така си мисля, обаче ние и двете не знаем как се чувстват те. Разсъждаваме от нашите позиции за нормалност. А я си представи, че те са по-нормални и по-щастливи от нас на някакво друго ниво!

Всичкото, което се напъваш още да пишеш е чиста демагогия.
Болните деца са се раждали и ще се раждат. Младите майки са млади и могат да ги обслужват-физически, емоционално.
Дали са нещастни? Зависи от болестта им. Ако е физическа е едно, ако е психическа-нищо не усещат.

И ето тук ти идва огромната демагогия-ако са по-нормални и щастливи на друго ниво. Ама разбира се, това е вярно, вероятно. Но кой от нас знае какво изпитват на това друго ниво? Ние сме на нашето ниво-духовно, еволюционно, етерно, ако ще.

Виж, казвам всичко това от позицията на майка, чието дете работи с деца, които имат проблеми-физически и психически.
А това няма нищо общо с това, да задоволиш своето его като предварително си наясно, че на 60-70 години няма начин да осигуриш нормално бъдеще на дете.
Докато на 20-30.. да, може да родиш увредено дете, никой не е застрахован, но поне можеш да се погрижиш за това дете.

Та, демагогията... настрана, моля. Не си заслужава на всяка цена да се опитваш да си позитивна, защото това не е позитивизъм, а ограниченост или инат. Е, според мен, разбира се