И аз това казвам, възпроизвеждането е егоистичен акт. При двама млади и влюбени хора с бъдеще изглежда естествено и няма какво да му се мисли, щото природата си казва думата. Когато обаче на 100 години решиш да го направиш по крайно извънприродни начини, тогава е обмислено решение и ние тук обсъждане какви мотиви стоят зад него. Аз твърдя, че всичките са висша форма на егоизъм и са за сметка на новия човек. Не мога да си представя, че това дете расте в среда благоприятстваща развитие на балансиран характер. Ще кажеш - и при младите всичко може да се случи, като да загинат родителите или да остане един само. Да, но тогава е (нещастна) случайност, а тук е предизвестен факт. Предизвестен факт е, че разликата е 3 поколения, че на крехка 20годишна възраст детето ще има 80-90годишен родител, много вероятно с някаква форма на деменция и с нужда от обгрижване. Оптимистите ще кажат - не се знае. Да, ама математически е твърде вероятно. И ако някой иска да роди и отгледа щастлив човек, заради човека, а не заради себе си, просто не поема такива високи рискове.