но този разказ ме подсети за това послание от класната на някой си четвърти клас в някое софийско училище:
""Скъпи родители, започнаха изпитите на вашите деца. Знам, че се притеснявате и всички вие искате те да успеят. Не забравяйте обаче, че сред учениците, които се явяват на изпитите, има и художник, който не разбира от математика. Има предприемач, който няма понятие от литература. Има музикант, за когото оценките по човек и обществото не са от значение. Има атлет, чиито оценки по физическо ще са по-важни от тези по човек и природа. Ако детето ви получи отлични оценки – страхотно! Но ако това не се случи – не наранявайте достойнството и самочувствието му. Кажете на децата си, че всичко е наред, че това е просто един изпит. Един ден ще ги очакват много по-важни задачи. Кажете им, че независимо какъв е резултатът им, вие ги обичате и няма да ги съдите. Моля ви, направете го. Ако го направите, ще видите как детето ви покорява света. Една лоша оценка няма да разруши мечтите им, няма да отнеме талантите им. Освен това те са малки, за първи път им е, и е по - важното да са щастливи и обичани, да трупат опит, за да могат по - нататък да успяват да реализират своите мечти. И също така, моля ви, не си мислете, че единствените щастливи хора на света са лекарите и инженерите. Всички искаме най-доброто за децата си, но какво е то - не можем да кажем сега. Сега можем само да ги обичаме. УСПЕХ на всички!""

Най обичам да чета, ама не мога.