Когато има обич - има разбиране.
Когато има обич - има общуване.
По-пълноценна и благодатна среда за развитие не може да има!

Комуникацията - по телевизора, в средствата за масово одведомяване. Тя не е непременно двустранен акт и рядко може да се превърне в общуване.

И какво значи нормална семейна среда?! Наличие на двама родители ДО определена възраст?! Колко са децата, растящи в подобна "нормална среда", които получават обич?

Децата нямат мерило за възраст, придобиват го като пораснат. Но имат локатор за обич, безпогрешен.

Така виждам пък аз нещата, Руже, демек различно, но пък всеки има право да бъде различен, не ли?

И нека който е безгрешен да хвърли първия камък, но то пък аман от камъни, които се хвърлиха по тая женица... а всеки камък върху нея удря и детето й, не ли?

…последният милиционер над Омир слънчево ридае…