|
Хубав ден:-)) Току-що по новините показваха репортаж за деца, прекарали "нощ в четене на книги" в спални чували в градските библиотеки - направо живо си го представих, как налягали в спални чували между рафтовете четем на полутъмно "Островът на съкровищата", "Остров Тамбукту" или "Децата на капитан Грант"...
Тези, посочените от теб, плюс "Възвишение" на Милен Русков и някои други български ги минах преди известно време.
А най-хубавото ми преживяване напоследък, свързано с книга е една малка оранжева книжчица. Преди няколко месеца бях принудена да се приютя в столичен МОЛ от пороен дъжд. Бях без чадър, вир-вода и докато се чудех какво да правя, попаднах в книжарница, привлечена от разнообразието на лъскави корици книги. Повика ме ярко оранжева корица с черни накривени букви, както пишат децата и весела картинка на 3 играещи момичета с плитки. Седнах на закътано и уютно в празно кафене и отпивайки от чашка горещо кафе се зачетох в "Къщата на улица Манго"... Бях чувала авторката Сандра Сиснерос, че била явление в новата американска художествена литература и получила лично поздравление и награда от Барак Обама за приноса й в развитието на късия разказ - жанр, който особено ми допада, но не бях чела нищо от нея. Книжката ме грабна веднага с необичайния си стил - кратък, накъсан, иносказателен на места и същевременно реалистичен, съдържа много повече, отколкото казва с думи... И досега я чета на съвсем малки глътки - тя е малка книжчица, за да си продължа колкото може по-дълго удоволствието, възхищението и стаената изненада, че още мога да реагирам така на нова книга, да попадна на книга, която да ме развълнува като в детството или наивната младост... Т.е. искам да кажа, че горещо я препоръчвам на връстниците си и на хора, за които "играта на думи" никога не свършва:-))
Приготвила съм си и една друга книга, свързана с интереса ми към постмодернизма и развитието на европейската цивилизационна култура най-общо казано. Пускала съм теми по повод на този си интерес, свързан с изкуството и културата - кино, изобразително изкуство, литература, театър, нови смесени еклектични форми на култура и изкуство като пърформанси, опаковъчното изкуство на Кристо Явашев и пр. По този повод има едно понятие "европейски персонализъм", което се е зародило и като явление във Франция през 30-тте на миналия век около философския кръг на Емануел Моне, изповядващи философия, известна като “философия на духа”. Този "френски" или по-скоро "парижки" персонализъм, щото има и други видове, се е появил като реакция на икономическата криза тогава, съпроводена и от отсъствие на демокрация, влошени икономически показатели и т.н. "екзистенциална неопределеност". Та всички тези неща, макар и да звучат сухо академично и предвзето в момента се дискутират и от съвременни автори в съвременната философска и социологическа литература. Та съм си приготвила книжката на Антоанета Дончева "Азът и Другият в западноевропейската култура на ХХ в.", където се разглеждат водещи имена на автори от 20 век, чиито творби са изпреварвали тогава времето си, а дори и сега звучат като "кошмарни предсказания за бъдещето"... Същата авторка скоро предложила спецкурс "Европейски персонализъм" в катедрата по Европеистика в СУ...
Редактирано от MilaO6 на 23.04.17 15:02.
|
Re: Международен ден на книгата - 23 април [re: RujaKaramfilova]
