Тия дни всеки се пробва да се сети какво му е отнела демокрацията. Замислих се и аз.
Първото, което ми отне демокрацията, беше съспенса. Помня, че като станахме гаджета с тогавашния ми мъж в далечната 1996-та година - 7 години след началото на демокрацията, като идехме на ресторант с оскъдните средства, които притежавахме, той непрестанно се тревожеше, че трябва да ставаме, защото вече не консумираме.Щото то така си беше по онова време. Ядеш и като се наядеш знаеш, че трябва да ставаш. Пък аз нали по-демократично настроена, му виках "Няма да ни изгонят, бе. То вече е демокрация. Всеки може да постои на масата да си поговори след като се е наял", но той си се оглеждаше човекът.
Сега това го няма. Няма го вълнението дали трябва ТУТАКСИ да станеш. Земеш си една салата па седиш - хабиш ток, столо, маса и никой нищо не ти казва.
После демокрацията ми отне нещата от чужбина. Майка ми като една балерина пътуваше от време на време, а даже последните години и работеше зад граница. Лелей, какви неща съм имала - тетрадки с картинка отпред, дънки със зелена подплата и дамски превръзки. Бях единствената в квартала с дамски превръзки. Ад. Сега... всички тетрадки са с картинки и всички жени, дори най-простите, имат превръзки без дори да са ги заслужили.
И накрая, демокрацията ни лиши от желанието да крадем тоалетната хартия и течния сапун от обществените тоалетни. Е, тука сега някой ще дойде и ще каже "Кога е имало течен сапун по време на комунизма, бе?", а аз ще кажа - имаше опит да има. В тоалетните на НДК. После слагаша само за делегации, защото хората го източваха. После лека полека по време на демокрацията, хората бяха лишени от чувството, че да източиш течния сапун е голям келепир и сега само от време на време се точи.При крайна необходимост.
Но трябва да призная, че не всичко ни отне демокрацията, тая прокоба. Остави ни доброто отношение в болниците. Да си идеш с бохчата, да те овикат едно хубаво, да ти кажат, че си глезла, пача и за нищо не ставаш, па малко да се стегнеш.
Остави ни и Светлин Русев, Нешка Робева и куп други светила да ни светят.
Остави ни и образците на българското кино, песните на Петя Буюклиева.
Та, не всичко е загубено, приятели. И не само, че не е загубено, ами направо си нямаме на идея колко бързо може да се възстанови.
Автор: Letiashtata Kozzila Erato

Най обичам да чета, ама не мога.