От естествената смърт не ме е страх, тя идва при всеки.
Страх ме е от преждевременната. От нелечими болести нямащи нищо общо със здравословния начин на живот, болести от които се умира дълго и мъчително, с тлееща искрица надежда.
Страх ме е от фатален инцидент. Тук в Германия е много по-спокойно заради дисциплинираните шофьори, но точно това е страшното! Човек се отпуска, а няма шофьор, който е винаги идеално съсредоточен, нито има кола, на която никога няма да откажат спирачките. Даже може би в България съм по-спокойна, с ужасния трафик, понеже на улицата и тротоарите си отварям очите и ушите на четири и внимавам.
Страх ме е и от луд терорист, който ще връхлети с камион да ме прегази докато си пия кафето на открито.

ad infinitum ...