Страх ме е, да. И ми се живее, освен в редките случаи, когато не ми се живее, но тогава бързо се сещам за един чифт сини очи и една русокоса главица, чийто притежател си търси мамата сутрин и вечер и моля Оня горе да ми прости тъпанарските мисли.
Нямам идея кога на човек му омръзва животът. Може би, когато станеш ненужен.
Що се отнася до неуредиците, аз съм си малко неуредена по принцип, ама все някак ще се оправят и след мен. Живи и здрави да са, умни и добри деца са, ще се разберат.

Най обичам да чета, ама не мога.