|
Обединявам ги, защото въпреки рекламите не видях кой знае какво в Сиенфуегос, но може и да не съм гледала. От Винялес до края на пътуването ни, ще сме с един шофьор, Хорхе. Симпатична смесица от мулат, индианец и кой знае още какво в клубна възраст. Въпреки че на картата разстоянието между Винялес и Сиенфуегос съвсем не е голямо, оказва се, че ще трябва да пропътуваме над 400 км., защото явно няма читав път между тях и трябва да се върнем на магистралата, да отидем обратно до Хавана и после пак по магистралата... Е, поне имахме време да си говорим с шофьора. Писах горе за къщата му и т.н. Той ни разказа за имената и колите. Всъщност, колата е лукс в Куба. Тези, които ги имат, ги използват изключително за работа. Колите не са средство за придвижване, а за изкарване на пари. Разказаха ни за доктор, който работи вечер като такси, не за друго, ами за да изкара пари да си ремонтира колата. Цените на таратайките им са съизмерими с нашите нови. И това при 30 долара заплата. Кажете пак как гладуваме! Отплеснах се.
В Сиенфуегос ни настаниха в типична градска къща. От входа се влиза директно във всекидневната. Във всяка къща има поне 2-4 люлеещи се столове, с мрежеста основа, за да става проветрение. Кубинците си ги ползват активно. Таваните са много високи- може би над 4 метра. Предполагам, за да има въздух, защото през деня щорите се затварят и на много места оставят само вратата отворена да влиза въздух. Естествено така животът ти е на показ, но както казах, на кубинците не им дреме от това. След тази всекидневна, която е на улицата има малко коридорче-дворче и около него са другите стаи. Вратата на нашата стая, всъщност е огромен дървен портал, който се затваря с лост (ще набия сестра ми, защото бави снимките от телефона). Вътре има ... руски климатик, който прилича на старо радио), леглата са застлани с невъобразими изкуствени покривки на ужасни ярки цветя. Определено каката в Сиенфуегос не ме спечели с тях. Семейството- мама Кристина, бивша учителка по английски, която обаче говори много по-лош английски от сина си, Габриел, който явно като представител на по-младото поколение го учи я от интернет, я кой знае откъде и татко Самуел, който май беше колумбиец или венецуелец, не помня. Между другото, в тази къща има интернет, защото Габриел има фирма. А, да, и в тази къща има статуя на Богородица, репродукция с Христос и т.н. религиозни символи, каквито има навсякъде. Явно Кастро не е бил много твърд по отношение на религията. Пооплакваха ни се хората от трудния живот, повече мамата. Момчето ни разпитваше за организацията по пътуването, защото искаше да събере опит. Ще стане от него добър бизнесмен. Той почисти и стаята. Майката само ни направи закуска. Бащата само присъстваше. Същото забелязахме и във Винялес. Съпругът на Анаи, когато го попитахме нещо, веднага викаше жена си, тя да се разпореди. В къщата на шофьора също беше така. Очевидно кубинките са шефки вкъщи. За града Сиенфуегос няма какво толкова да кажа. Основан е от французи и си личи по улиците. Типичните за френските улици издигната средна част и канали в двата края за оттичане на водата, ги имаше и там, но доста по-зле изпълнени. Заливът миришеше ужасно, ама ужасно. Не знам какво се излива в него, но със сигурност има голямо количество лайна, а точно до него има колиби, в които живеят хора. Не знам какви стомаси имат тези хора! Крайбрежният булевард, Малекон, е с хубави къщи. Има две-три известни големи къщи, много красиви, с поддържани градини, но между тях пак е много мръсно. В Сиенфуегос видяхме много проститутки. Млади момичета, някои съвсем не с вид на проститутки, но хванали под ръка едни мазни дъртаци... Странното е, че нещата не стават като при нас- казваш цена, вършиш работата и хайде. Там първо ги водят на ресторант, пък се правят, че се омайват и харесват, пък... Но си е гадна гледка, де.
Историческият център на Сиенфуегос е хубав площад с няколко красиви и поддържани сгради. Там за първи път танцувах салса в едно заведение с жива музика. Тук на много места има жива музика. Пеят песните познати ни от Буена Виста и други подобни. Пред едно такова заведение един дядка си танцуваше сам с кеф. Те обичат това. И да се похваля- две кубинки и един кубинец специално дойдоха да ми похвалят салсата.
По пътя от Сиенфуегос за Тринидад, шофьорът отбива от пътя, спира зад една ограда и зарежда гориво от туба, вероятно краден държавен бензин. "Бензиностанцията" не се вижда от пътя. Спомняте ли си нашето боядисано гориво?
Влизането в Тринидад ни напомня Хавана. Макар с по-тесни улици, но къщите пак са красиви, но зарязани. Много народ, щъкаш навсякъде, няма къде да спре кола, няма къде да завие автобус, колите почти газят хора. Мръсно е. В един момент колата спира, защото оттук нататък е историческия център и се влиза само с пропуск. Е, центърът е друга работа. Нещо като Стария Созопол. Много ресторанти, невероятно красиво обзаведени, чисти, подредени, покривките се сменят след всеки клиент, а във времето в което не сервира, сервитьорката бърше прах . Направо се пренасяш едно 100 години назад. На едно площадче всяка вечер има жива музика. Сменят се по две-три групи на вечер. Без да претендирам, че съм познавач, стори ми се, че има бяла музика и черна музика. Аз поне така си ги разграничих. Бялата музика е подобна може би на мексиканската, с повече вокал, а черната си е с яко ударни инструменти и ритъм, абе не можеш да не се разтанцуваш. Потанцувах и там. Беше много забавно да гледаш как кубинските младежи обграждат русите германки.
На следващия ден посетихме парка Гуанаяра. Тропическа растителност, красиви водопади с езерца. За хората, с които говорихме там, писах по-горе. Много хубав ден беше!
Най обичам да чета, ама не мога.
|
Сиенфуегос и Тринидад [re: hubavka69-110043]
