|
... и самолети.
Тук ще разкажа нещо по организацията на пътуването. Разказът ще е дълъг и тъжен. Ако нямате време, пропуснете го!
Започнахме с една кубинска туристическа агенция, с която другата ми сестра пътувала преди десет години и от която беше останала доволна.
Писахме ние на агенцията с някакви наши общи желания, обаче отговор не се получи. Писахме втори път и получихме отговор, че сме прехвърлени на някакъв господин Иван нам кой си и да си общуваме с него. Прати ни оферта Иванчо, обаче в офертата само едни четиризвездни хотели на цени от по над 100 кука на нощ, което едно че ни беше скъпо, а и по никакъв начин не се връзваше с концепцията ни да не гледаме Куба за туристите, а Куба, колкото е възможно по-такава, каквато е. Обясняваме това на господина и го молим да наблегне на квартирите, при което той ни праща нова оферта, в която четиризвездните хотели са заменени с тризвездни и е махната храната, но цената пак е като да изхраним три кубински семейства за една година. Тук пропускам цели етапи с мейли, на които няма отговор, с подсещания и т.н. В крайна сметка решаваме, че Иванушка е глупак и ще търсим друг начин. Намираме Ироел, кубинец, бивш софтуерист, сега организатор на пътувания. Той обаче организира всичко друго, но не и пътуването до Кайо ларго. За там ни дава адреси на хотелите и на една голяма немска агенция. От хотелите ми дават такива цени, че аз почти се отказвам и с последни сили пиша на немската агенция в началото на януари. Те, да не повярваш, веднага и дават оферта, която ми се струва прилична, нищо че полетът от Хавана до Кайо Ларго е като от Бургас до София, но струва колкото от София до Берлин. Аз веднага питам по коя сметка да плащам, обаче отсреща не щат. Трябвало да чакам потвърждение вече от кубинска агенция, която немците са запитали. Минава ден, два, три, няма никой. Питам пак. Казват ми, че полетът е резервиран, но още си чакаме потвърждение за хотела. Минава още седмица, полетът ми, на 17-ти наближава. Аз вече полупаникьосана карам сина ми да звъни да си общува на немски, белким получа резервация и накрая като разбират, че ако не я пратят веднага, няма да мога да я платя, я получавам в деня на заминаването. Щастлива от развръзката не виждам, че нямам дата на полета от Хавана. Вече в Куба успявам да прочета указанията на ваучера, в които пише, че за да разбера кога и откъде ще летя за Кайото, трябва да посетя агенция на Хавана тур. Добре, във Варадеро съм видяла една и я посещавам. Да, ама тази не е правилната. Има друга и аз трябва да отида в нея, щото явно каките от двете не си говорят, поне по телефона. Добре, намирам и другата агенция. Там ме посреща младеж, много радостен, че съм от България, защото той е учил немски при г-жа Теменуга Тородова. Аз също съм радостна от факта, защото той подтиква младежа да се обади първо на една дама в някоя централа, после на друга, към която го препраща тя и накрая да ми обясни, че за съжаление сега няма да могат да ми кажат кога е полета, но ако се обадя в 17 ч. в деня преди полета на сеньора Кристина, тя все пак ще се смили над мен и ще ме снабди с тази безценна информация. Разгеле, спести ми разговори по телефон на испански, така мъчителни за мен. Благодаря му, благодаря мислено и на г-жа Тородова.
Идва заветния ден и тъй като картата за вътрешни разговори, не през роуминг, която чинно съм си купила за два кука не сработва, аз моля хазяйката в Хавана да звънна от нейния телефон. Хазяйката, която преди това е повикала един отзивчив комшия, който е по в час с картите да ни помага, но човекът се е оказал безпомощен, ни предоставя телефона си. Обаче всуе, щото сеньора Кристина не ще да вдигне. Звъня пак на Хавана тур, обаче там една госпожа казва, че не ме разбира и тряска телефона. Нормално, звъня от кубински телефон, що да ми обръщат внимание. В 18 часа пак звъня на Кристина от домашния телефон и тя пак не вдига. Пет минути по-късно решавам, че ще жертвам десет кинта за роуминг и изведнъж се оказва, че Кристина можела да говори. Обяснява ми тя, че полетът е в 7 а.m., затова аз трябва в 4 p.m да кукна пред хотел Президент, откъдето ще мине автобус да ме кара на летището. На учтивата ми забележка, че 4 следобяд е след 7 сутринта, тя се поправя и ми казва, че трябва да съм в 4 сутринта пред хотела. О, щастие! Въпреки отпадналите вечерни забавления, вече сме спокойни и започваме да търсим такси.
Тук ни помагат двойка много симпатични млади кубинци, които хазяйката е извикала да помагат, още в борбата за свръзка с Кристина. Момичето е много готина фръцла, която флиртува с всичко и всички, а момчето хубав, сериозен здравеняк. Двамата започват да звънят по фирми за таксита. Да, обаче се оказва, че те нямат таксита за през нощта. Бабата междувременно разказва как една американска професорка без малко да си изпусне самолета заради непристигнало такси. Всички са искрено ангажирани с проблема и дават всичко от себе си да намерят такси като се обясняват поне по пет минути с всеки по този сложен казус. Накрая оклюмват, защото не могат да ни помогнат. Аз обаче съм дочула някъде в потока от думи, че все пак някой се е съгласил да ни закара и питам. Да, ама той искал 15 кука, а това било безумно скъпо. Викам, скъпо, нескъпо трябва да стигнем до самолета. Все пак при липсата на нормални таксита, този човек, който кой знае какво работи през деня, трябва да стане посред нощ само заради нас, така че е нормално да не иска да го прави за без пари. Човекът идва точно в 3 и в 3,10 ние засядаме пред хотела. Охраната ни пита кои сме ние и чий го дирим там. На мен в този час не ми е много весело и ми се ще да кажа, че не неговия, ама отговарям по същество. Той за първи път чува за такъв автобус, обаче аз съм спокойна, щото той може да не знае, ама аз знам, а и още не е 4 часа. Да, но става 4 и автобуса го няма. Става 4,15 и още го няма. Отиваме и питаме на рецепцията. Девойката нищо не знае за никакъв автобус. В този момент на мен вече ми е все тая дали г-жа Кристина спи или върти трътка по дискотеките и звъня. Спи. Всъщност, вече не спи. Отново обърква p.m. и a.m., но когато усеща колко съм бясна все пак се събужда. Автобусът щял да дойде, ама събирал хора по цяла Хавана и затова можело да закъснее. Абе, патко загубена, това дали не можеше да ми го кажеш вчера, а три пъти ми повтори ТОЧНО в 4 да съм пред хотела?! Така или иначе почувствах се като отмъстител за всички нещастни немски туристи потънали в информационно затъмнение далеч от родината. В 4,30 чухме вик отстрани: "Ка-а-айо-о-о!". Скочихме. Автобус! Възрастна негърка с проблеми в тазобедрените стави се зарадва, че сме от България, защото тя е ходила на Рилски манастир, Пловдив, Сандански... Отиваме на военното летище Баракоа. Отварят го заради нас, светкат лампите, минаваме контрол заедно с един огромен рак. Качват ни на един витлов самолет, който се колебая дали е мой набор или клони към набор на майка ми. Той обаче излита и дори се приземява. Освен това ни черпят кафе и бонбонче. Нещо да ви напомня?
В хотела питам за обратния полет, защото трябва да знам къде да ни чака таксито, орканизирано от Ироел. Баси, не се научих! Ще ни кажат на предния ден преди излитането, разбира се, но вечерта. Настъпва заветната вечер и вече знаем, че ще летим на сутринта, но ... каква изненада... не се знае на кое летище ще кацнем. Предполагат, че на Баракоа. Сутринта самолетът закъснява само с 45 минути. Питаме отново на летището къде каца и ни казват "Баракоа". Излитаме, във въздуха по някое време самолетът прави един хубав завой и кацаме... на Хосе Марти, където обаче ни чака нашата приятелка от Сандански, за да ни отбележи в списъка като кацнали. Хайде стига ви толкова за тази вечер. Вива ла револусион, вива Кастро, вива всичките му роднини!
Най обичам да чета, ама не мога.Редактирано от hubavka69-110043 на 13.02.17 22:24.
|
Кубинските туристически агенции [re: hubavka69-110043]
