Обаче трябва да си готова и за порутените сгради от част първа и за смрадищата. Ще пусна и тези снимки по някое време. И сериозно- ако отидете, не отделяй повече от ден и половина за Хавана. Остави си време за островите и селските райони. Винялес, например е едно прекрасно място. Сравнително малък град, с ниски постройки като бунгала, боядисани в различни цветове. Хората там са по-красиви отколкото бяха в Хавана и Варадеро. Имаше готини зеленооки кубинци- високи, стройни. Съжалявам, че не ги снимах, но не ми беше удобно да се завирам с фотоапарата. После разбрах, че те обичат да се снимат и нямаше да е неудобно, но аз съм си малко срамежлива понякога. Мацките във Винялес почти всички ходеха с чадърчета. Ползват ги и за слънце и за дъжд. Добре облечени и много чисти са и ходят като царици- с изправени гърбове, дупетата назад, бавно и тежко. Мъжете също се отнасят така с тях. Може това да е само за чужди жени, не знам, но по-скоро не е. Нито веднъж не ми се случи да трябва да се размина с мъж и да трябва аз да се дръпна. Правят ти път и ако ти много се разбързаш, за да не ги бавиш, ти правят знак с ръка "спокойно, не бързай, аз ще чакам". Уникално отношение! Нямаше ден без поне двама души да са ми казали я колко са ми хубави очите, я каква прекрасна усмивка имам, я каква съм чика гуапа. Сама разбираш, че това не е, защото съм много прекрасна, а просто защото са кавалери. Но накрая наистина се чувствах като най-прекрасната жена на света.

Най обичам да чета, ама не мога.