| 
         
        
  
        
				Просто ще разказвам разхвърляно случки, защото като се опитвам да ги подреждам, губя много време без резултат. И извинете за правописа, но така ще е. 
  В Куба се оказва, че има транспорт за местни и транспорт за чужденци. Градският транспорт е евтин, предполагам, но когато в него се качи бял, рус и говорещ английски чужденец, просто го свалят. На племенницата ми и се е случила два пъти, поради което ние не се опитвахме да се качим в раздрънканите автобуси, с които е принуден да се придвижва редовия кубински гражданин. За туристите има автобуси, които срещу 10 кука в Хавана и 5 във Варадеро те разхождат по определени маршрути. Никъде не видяхме маршрутите. В самия автобус има нарисуван маршрут с имената на спирките, който донякъде ориентира, но хаосът е пълен. По средата на обиколката автобусът спира и ти казват, че той е дотук (естествено никой не те е предупредил като са ти взимали парите, че няма да се прави пълна обиколка) и че ще трябва да се прекачиш на друг автобус. Това ни се случи и двата пъти, когато ползвахме такъв автобус. За междуградските линии кубинците се возят на едни камиони с навеси. На тях май може да се качват и чужденци, но естествено никъде няма информация откъде можеш да вземеш такъв камион, туристическите информации са малко и се чака на опашка, както за всичко и т.н. Историята на тези камиони е следната:
 Навремето кубинците изнасяли за СССР разни неща, ама руснаците вместо да им платят им пратили тези военни камиони. После, като почнала войната в Ангола тези същите били пратени на братския анголски народ, за да го подкрепят в борбата. Като свършила войната, камионите били върнати в Куба, пребоядисани, сложили им седалки и станали междуградски транспорт. Интересна гледка са. Ще намеря снимка по някое време. 
 Междуградския транспорт за чужденци са хубави автобуси с климатици. Цената за превоз от Варадеро до летището, което е около 20 минути път е 10 кука (евро). Организацията е интересна. Питаш в туристическото бюро има ли автобус до летището и ти казват, че няма. Аз пак като упорито българче питам "ама съвсем ли няма?". В този момент мацката вдига телефона и говори с някого. Бъра-бъра 5 минути и ни казва, че в 17,05 трябва да сме на Авенида 3 и Кайе 33 и там ще има автобус, който тръгва в 17,20. Каката ни записва имената. Ние отиваме в 16,40, момъкът стюард ни пита ние ли сме и тръгва в 16,55. Сами се досещате, че няма как някой, който не се е записал, просто да отиде на спирка с разписание и да вземе автобус до летището. След нас автобусът събира другите записали се по хотелите и ни откарва. Вътре освен шофьорът и стюардът има втори "шофьор", според мен ченге.
 Самолетите по междуградските линии...  Те са друга тема, по която ще продължа може би утре.
  Най обичам да чета, ама не мога.
        
        
  
          |