Част 1- специално за поддръжниците на социализма / Контакти / Поколения / 40-50

Абе, ще разказвам наред, пък за каквото ми стигне времето. Няма да мога да напиша всичко за един ден. Страна, с влажност на въздуха много над нашата, реки, дъждове (дори сега, в сравнително сух сезон за две-три седмици валя три пъти), зеленина, не видяхме нито един язовир. Може и да има, но се съмнявам, защото ако имаше, нямаше водата да идва от тези бидони по покривите. 98% от кубинското население има жилища, но какви жилища... Има и нормални, има дори хубави, но по-голямата част от Хавана е гето, ама яко гето. В провинцията пък за жилище се смята всяка дървена барака, от рода на вилите, които дядовците ни правеха на лозето. В градовете- прах, боклуци по улиците, дизелови изпарения на килограм, защото новите коли са една на 300 или нещо от рода. Опашки за всичко, което не е за чужденци и се продава в национална валута. В магазините за кубинци- на всеки десет рафта един вид стока. Купони за месо, яйца. Местата, от които се продават тези яйца и месо миришат точно като магазина за месо в квартала навремето- силно и гадно. При нас обаче поне си беше магазин, а при тях са нещо като гаражи с омазани рафтове и стени, невъобразима гняз. Магазини, от които да си купиш дори вода, има рядко. Като ви кажат Куба, си представяте плодове, нали? И аз си представям, ама видяхме само един пазар за плодове и зеленчуци и там също миришеше ужасно и имаше само прогнили домати. Иначе, в къщите, в които бяхме хората имаха плодове, но те разполагат с кукове, конвертируеми кубински песос, измислена валута, която важи само в Куба и се равнява горе долу на евро/долар. Попитах екскурзоводката в Тринидад защо няма плодове, когато би трябвало да извират на такова място. Отговорът беше:
- Има. В събота.