Един познат, често повтаряше, че «колкото си по-добър с хората, толкова повече ти се качват на главата».

По тази причина привидно излиза, че нетърпимите, стига да са единни и дисциплинирани - винаги побеждават конформистите, склонните към отстъпки. Но не е така.

Има една друга теория (разгледана е от Лев Гумильов, в «Етногенезисът и биосферата на Земята»). Става въпрос за това, че системите от човешки общности теоретично могата да се разделят на идеално твърди (не допускащи външно влияние) и идеално пропускливи. (Използвам термините по-памет, със сигурност са малко по-други, но идеята е същата.)

И двете идеализации обаче са обречени на гибел. Ригидните, защото не могат да реагират адекватно на дори минимални промени, било те климатични или културно-идеологически, а флексибилните, защото - вечно нагласяйки се рефлекторно към всяка външна промяна - рано или късно тотално губят идентичност. Човешката клетка и цялото човечество същесвуват, защото имат избирателна пропускливост.
Или както се пееше в една чалга песен: «Кефиш ме => щи звънна!»

Като отделна бележка - елитите са именно такова непримиримо, неотсъпчиво малцинство за каквото говори въпросният американски философ с ливански произход (Талеб).

Може ли обаче без елити? Как завършваше приказка за стълбата?

В екипаж на гребна лодка - винаги има десен загребнИ (русизъм, обозначаващ разположения най близо до кърмовата част и от десен борд гребец, който определя ритъма на гребане.) Има и рулеви (кормчия), който задава посоката с помощта на румпела, а има и капитан/ командир на лодката който подава команди като «Двете напред»; «СушИ» и т.н.

Или както казваше дядо ми «Аз съм главата на семейството, а баба ти е шията...»

Не може без елити. Или?

прав или изправян