|
В отговор на:
Валери: Помня една реплика от "Птиците умират сами" към Меги от вече остарялата Фин, че старостта и е дала освобождаването да отпусне езика си. По памет...Нюансът е да казва какво мисли, без да го украсява...
Батко: Цинизмът отива на дъртаците ..... неприлично е някакси да си млад циник.
Мда, спомям си дядо (дядОмраз, изтъкнат клубар, с хаплив и оригинален език, предполагаемо, опериран от всякакво желание да е тактичен, дипломатичен и прочие задръжки пред въображаемите чувства на останалите пишешщи..., и някак си естествено неудобен за админо-модерацията на всеки клуб) веднъж разказа за възрастната си майка, която след като достигнала почтена възраст (не помня колко точно, но и няма значение) заявила, че вече хич, ама хич няма да цепи басма никому (предавам съдържанието по смисъл както го схванах, може да съм недоразбрал или съвсем да бъркам) и ще ги слага всички навъртащи се край нея на местата им.
Въпросът е спорен, разбира се. Хората след 40, 50 или дори 100 години живот, определено са не по-малко различни отколкото децата. Сред нас има всякакви. Ту сме зли и директни към едни, ту завоалирано добри, че и непринудено нежни към други. Абе, те... кучетата са с различен нрав. Едни джафкат без прекъсване на почти всичко непознато, което ги изважда извън, както сега стана модерно да я наричат зоната им на конфорт..., други си правят пас и дьобнат из зад плета. А паднеш ли им на сгода на такива така може да те гризнат по ахилеса, че да ги споменуваш цял живот. Има и такива, които се умилкват край теб за къшей хляб, погалване по посока косъма или за едната добра дума в замяна,.. а после храни кучка да те лай.
Тук-таме се среща и някой верен приятел. Фидел - така да се каже. А верният приятел се предполага, че ще ти каже своята истина за теб в очите, даже знаейки, че най-вероятно... до там ще ви е приятелството. Това си е донейде цинично.
Старите хора били по-мъдри, по-прями, по-истински. Може често да ги чуеш да повтарят «Де сега да бях на онез години..., с тоз акъл, ама и онозе масур, та да си поживея как си требе...»
Абе има всякакви.
Тъст ми един път се прибирал от гурбет и по пладне се спрял в някакво, май Видинско село. На мегдана, току на пейката пред затворения хоримаК, седяли на припек колцина беловласи дядовци на видима възраст към деветдесет и кусур години. Питал ги, каквото ги питал и накрая, на тръгване се зачудил на глас:
- Няма млади хора, останали в селото?
- Има, ам'те отидоха да косят?
- И на по колко години са те... младите?
- Ми към седемдесе повечето.
Тъста ми почина на 68. Аз, тогава, като ми я разказа тази история да съм бил към 30-40. И помня как си казах на ума: «Бах аз таз младост седемдесет годишна». А сега, ако се замисля на серизно, все бих си казал че е хубаво да достигнеш до такваз младост. Че да си поживеем още в силата си.
Мъдри ли са старите? Има всякакви. И все пак, ако не ги е упоила с аромата си розата... има какво да чуе ит тях на когото му се слуша:
прав или изправян
|
Re: Разликата между 30-40 [re: BATHco]
