докато напредвах в новия си занаят се сблъсках с известен брой въпроси. Защо съществу¬ва модата? На какви нужди отговаря тя? Какви функ¬ции изпълняват яката, вратовръзката или други допъл¬нения? Като комплексен феномен, многообхватен сим¬вол, модата може да бъде разгледана под различни ьгли.
Лесно можем да си представим, че първата дреха е създадена от човека за да се предпазва от лошото време. По мое мнение тук се касае за прибързано зак¬лючение. Когато европейските изследователи стъпили на патагонска земя, в крайната точка на Южна Америка, открили, че туземците живеят голи при темпе¬ратури от минус петнадесет градуса и носят върху себе си само по няколко амулета.
Първата дреха е била значи магическа по природа. Това било украшение, фетиш, целящ помиряването с благоволението на някое могъщо божество като гръ-мотевицата, огъня, водата или дивото животно. По същия начин както в Африка или Амазония жените си слагат пластини в устните, за да заприличат на све¬щената птица, на животните идоли. За да се сродиш с божествата трябвало да пожертваш нещо от плът¬та си.
Тъканта, измислена от египтяните преди хиляди години е била символ на Триединството. Нишката, Единство по образ на Бог, се разделя на две, този кой¬то гледа и този, който се оставя да бъде гледан. Во¬дещата нишка и носещата нишка. Преплитайки се двете създават един свят, тъканта.
Изобразявана в йероглифната писменост като полу-изплетена кошница, наричана от египтяните Heт, тъканта била в началото запазена за статуите на боговете и за фараона, живият бог.
* * *
Тя притежавала следователно изключително све¬щена стойност. Но всяко човешко творение се опоро¬чава: напускайки божествените рамене, дрехата слязла в царския двор и после се разпространила измежду буржоазията и народа. Така загубила свещенността си, оставало само да се превърне в социална емблема.
Това отклонение от основния смисъл на дрехата било използвано по образцов начин от Лудвиг XIV, кой¬то предпочитал да вижда благородниците си да се съ¬сипват в дантели и платове отколкото от вътрешни войни и междуособици. Следващите векове са наследи¬ли много от тази идея за кастово-социално облекло. Всяка класа се отличавала с особен костюм. Духовенс¬твото носело расо, магистратурата тога, благород¬ниците шпага, войника униформа. Хората обозначавали чрез начина си на обличане принадлежността си към някаква група или длъжността, която заемали вътре в обществото.
При тези условия лесно можем да си представим как кастовата емблема, дрехата, не закъсняла да се измени в знак на подчинение на обществения кодекс. Вратовръзката може би е най-фрапиращият пример -превръзка, готова да задуши всяко предявяване на пра¬во, юлар, с който водят товарните животни на рабо¬та или към кланицата, самоналожен от поклонника на Златния Телец робски нашийник. Вратовръзката, това е въжето, нахлузено на шията на буржоата от Кале.
В наши дни, в тази епоха на равенство, поне тео¬ретично, начинът на обличане клони към функционално уединяване. Свещеникът изоставя расото си, за да се слее по-добре с масата, отдалечавайки се малко пове¬че по този начин от символичната роля на костюма си. Можем да видим знак за това развитие също и в постепенното изоставяне на шапката, символ на ав¬торитета и утвърждаване на превъзходството.
Върхът на това уединяване без съмнение бе дос¬тигнат от маоистки Китай, който наложи синьото сукно на цялото си население. Под предтекста за равенство, тази мярка се вписваше в действителност в по-обширна програма: ставаше дума да се задушат сексуалните импулси или по-точно да се канализират към труда. С един удар два заека - задържаше се гало¬пиращата демография и се увеличаваше производител¬ността на труда! Отхвърлянето на класовата дреха в полза на уравниловъчната монотонност далеч не пред¬ставляваше освобождаване, а беше в последна сметка крайна форма на обезличаване.
Първият опит за сваляне на тази система беше проведен от хипитата на седемдесетте години, тези Flower People, които захвърлиха на боклука сакото и вратовръзката и ги замениха с ризи на цветя и бижу¬та. Мъже и жени носеха еднакви широки туники, ед¬накви пъстри и индивидуализирани джинси, еднакви дълги коси... Те създадоха първите "дрехи празници", еднополови, предвестници на новото време, ерата на Водолея.
* * *
Защото, често, дрехата е също оръдие за сексуа¬лната диференциация или по-точно е станала такова. Действително, гърците са носели еднаква туника за двата пола, хитона, освен при някои обстоятелства, когато жената се разграничавала чрез бижутата, или прическата си. В Европа до Средновековието, време¬то на дворовете на любовта, дрехата е била почти еднаква за всички.
Във Франция принудителните труфила за жените дължим на Франсоа I . Този, когото често представяли като голям почитател на женската раса, в действи¬телност трябва да е хранел към нея тайна омраза. Докато преди неговото царуване дворцовите дами но¬сели свободно облекло, рокли с гъвкавостта и лекота¬та на втора кожа, Франсоа I измислил инструменти¬те, които щели да пристягат жената и да я угнетя¬ват социално. За да я накара да върви по-добре в крак, той й наложил котурните, тези дървени подметки, ви¬соки десет сантиметра, които осакатявали походка¬та й. Оттогава женската талия била пристегната от възглавнички, предшественици на корсета, докато движенията на главата били ограничавани от просло¬вутите колосани плисирани яки, които стягали врата. Гази мода на ceкcиcткo подчинение била изобретение на Франсоа I. Той не позволявал на жените да се дви-жат, да се еманципират. Ако ги обичал, то било само опитомени, принизени до ранга на предмети. Вероятно дълбоко в себе си е изпитвал свещен ужас от тях. Това поробване продължило през следващите векове в най-различни изтънчени форми. Историята все пак помни няколко сензационни изключения като писател¬ката Жорж Санд, както и други "неморални" и "скан¬дални" жени...
Трябвало да се дочака началото на ХХ-и век, за да се разлети на парчета този позорен стълб на облек¬лото. Хвърлена за свое щастие или нещастие в ак¬тивния живот, жената възприе мъжкия панталон, из¬разявайки така волята си да бъде третирана на равна нога. Днес присъстваме на известно уеднаквяване на дрехата, поне през деня, което е и времето за рабо¬та. За сметка на това, вечер жената връща цялата си женственост, тя става отново пеперуда, привлека¬телна, блестяща.
Това е впрочем тенденция, предопределяща ерата на Водолея в зората на третото хилядолетие. Тъй като човешките същества ще бъдат в излишък, про-дължителността на труда ще бъде намалена в полза на свободното време. Хората ще работят едва някол¬ко часа на ден. След това ще заменят работните си екипи с удобни и весели дрехи. Мъжът и жената ще станат отново лъчезарни същества...
В моите очи панталона унисекс не е победа, нито символ на свобода. Той е може би дори принуждение, наложена на тялото дисциплина. Освен западният свят на който е емблема, той е пренебрегнат от ос¬таналата част от човечеството, предпочитащо пред него удобството на една джелаба или бубу. Когато се прибера у дома, слагам едно японско кимоно, навик, придобит още при първото ми пътуване в страната на Изгряващото Слънце.
* * *
От слагането на панталона от жената, виждаме, че модата отразява също развитието на нравите и манталитета. Когато си спомняме някоя цивилизация, първата картина налагаща се в съзнанието ни, това е дрехата, дори преди архитектурата или политическа¬та система. Едно историческо време се характеризи-ра първо с начина на обличане. Това значи, че модата не е феномен без дълбоко значение в едно общество.
Дрехата е обвивка символизираща и позволяваща движението на едно общество. На всяка промяна в по¬ведението съответства еволюция в облеклото. Пос-ледният радикален скок, който изпитахме беше без съмнение Първата световна война. До 1914, жената беше основно домакиня, пленничка на корсета, на обув¬ките с връзки, с лице скрито зад воалетка. После из¬веднъж след като мъжът замина в окопите на фронта, жената се оказа принудена да ходи на полето, в заво¬да, да управлява автобуси и влакове. Тя отряза сама Връзките на корсета си, защото не можеше да се на¬вежда. Прибра в шкафа толкова непрактичната дълга рокля и я замени с панталон или къса рокля.
Разни жестове, разни облекла. Моделиерът и декоратор Пол Поаре, впрочем подпомогнат от извест¬ните по това време художници като Вламинк* и Дюфи** , се задоволи да разкраси тези нови линии, кои¬то жените от 1914-1918 бяха възприели от самосебе си.
Защото именно жената, а не моделиера, е тази, която инстинктивно намира подхождащия й тоалет. Избира го в хармония със задачите, които трябва да изпълнява в ежедневния си живот. Моделиерът от своя страна се задоволява да потвърди тази тенденция, засилва линията, разширява я в колекция. Противно на това, което някои си мислят, движението не се осъ¬ществява от висшата мода към жената, а точно в обратна посока и в крайна сметка е само катализа¬тор, който подсилва формите, цветовете.
Винаги съм се забавлявал, когато чуя моделиер да претендира за авторство на един или друг вид дре¬ха. Той само е усетил духа на времето и единствени¬ят му талант е бил може би умението да го изпрева¬ри.
* Морис дьо Вламиник, 1876-1958, художник, създател на фовизма (използване на чистите цветове)
** Раул Дюфи, 1877-1953, художник, илюстратор и декоратор, също привърженик на фовизма, но с много личен стил – Б. пр.

Защо дължината на роклите се променя по цикли¬чен начин? Периодично полата пада под глезените, за да се качи после отново до бедрата. Дали става дума за просто движение на махалото, чийто тласък вероя¬тно е даден от висшата мода? Не. "Лансирахме късо¬то миналия сезон, тази година ще бъде дълго": това би означавало да отдадем премного власт на моделие¬рите.
Разбира се, бихме могли да видим в тези колеба¬ния обикновен израз на една повече или по-малко голя¬ма морална свобода, имаща за крайности роклята от викторианската епоха и мини-полата от шестдесет¬те години. Но това обяснение никога не ме е задоволя¬вало напълно. Тъй като всичко видимо е символично, аз реших, че тук трябва да има по-дълбока причина. Наб¬людавайки внимателно модите, съпоставяйки ги с епо¬хата, в която се вписваха, изразих тогава една идея -има тридесет години от тогава - че дрехите имат пророчески достойнства.
Забелязах например, че в период на икономическо благополучие, жената се облича в много късо. Когато семейният пашкул е защитен от всякаква опасност, тя може да се отдалечи от домакинството, да крачи по света с двата си освободени крака. За сметка на това, веднага щом почувства, че единството на се¬мейството е застрашено от лошите външни икономи¬чески условия, дрехата слиза отново под коляното. Завесата се спуска. Бихме могли да се позабавляваме да съпоставяме кривата на икономическите кризи и тази ма дължината на полите.
След края на Първата Световна война Западът заживя в еуфорията на Лудите години, люлян от щаст¬ливото благополучие и триумфа на механизацията. То¬алетите бяха леки, ултра къси. През 1927 обаче, Жан Ланвен* рязко удължи полите до глезените. Жените се покриха от главата до петите под големи кърпи за глава. Две години no-късно дойде черния Четвъртък", борсовия крах и световната криза, чиито последствия щяха да се чувстват чак до втория световен конф¬ликт.
През 1950 Римският Клуб събра учени от цял свят за да направи проучвания. Ставаше дума да се изучи евентуалното развитие на техниката, на науките и икономиката с цел да се установят предвиждания за бъдещия начин на живот. Заключенията на този коми¬тет се оказаха изключително оптимистични. Те пред-виждаха установяването на истинска земя на изобили¬ето, тъй като технологичния прогрес трябваше най-сетне да донесе щастие на цялото човечество. В го¬дините, които последваха, модата не престана да се скъсява. Шестдесетте години видяха появата на мини-полата, всички моделиери предлагаха късо по при¬мера на Куреж.
И после изведнъж, в 1967, всички дрехи се удължа¬ват, Кристиан Диор пуска прочутите си казашки пал¬та. Следващата година ще дойде май 1968, а после, в началото на седемдесетте години, избухването на це¬ните на петрола и последвалата икономическа криза. След предизвикания от Римския клуб оптимизъм, съ¬буждането беше болезнено. Действително, тези блес¬тящи икономисти бяха пренебрегнали трудностите на народите изправени пред това технологично разви¬тие, бяха забравили, че обратната страна на медала е ужасяващото замърсяване, че развитието ще се из¬върши на гърба на третия свят, експлоатация, която щеше да повлече огромни емигрантски потоци от бед¬ните към богатите страни и чиито мрачни последствия изпитваме днес, расизма, нарастващата ксенофобия... Много заплахи, които модата беше в известен смисъл предусетила.


*Френска модилиерка, 1867-1946, с подчертано изискан стил. — Б. пр.


Пророческа мода
Висока прическа
Смяна на полити-ческия режим
Огромна яка
Квадратно рамо
Знак за война
Твърде стегнат колан
Пур

Духовното блондинство удължава физическото брюнетство!
Ruja Karamfilova