от нета:
"Обръщали ли сте внимание, че самата дума е образувана от две части – ‘благо’ и ‘дарявам’. Чрез нея подаряваме благодат не само на околните, но главно на себе си. „Благодаря” е наистина чудодейна дума и ненапразно всяка култура й обръща особено внимание.
В античността благодарността се е разбирала като добродетел и се е свързвала със справедливостта. Сенека отбелязва, че благодарността трябва да е доброволна, като ценността й е не толкова практическа, колкото морална. От тази гледна точка съзнанието за благодарност е по-ценно от получения материален дар, защото тя възвисява душата. Цицерон казва: „Нито едно качество не бих искал да притежавам в такава степен, както умението да съм благодарен. Това е най-високата добродетел, майката на всички останали”.
В християнството благодарността е дълг и се свързва по-скоро с милосърдието. За много религии е важна идеята за благодарността към Бог, която може да се изрази чрез добри дела и опит за изкореняване на слабостите и пороците. Идеята за благодарността като отговорност развива философът Имануел Кант, който различава „обикновена благодарност”, заключаваща се в признателност към някого, и „деятелна благодарност” – действия, чрез които изразяваме признателността си. Според него всеки от нас е морално длъжен да изпитва благодарност, а признателността не може да се изрази напълно с материални средства, защото у дарителя винаги остава заслугата да бъде първи в благодеянието.
Различните култури и философски школи поставят различни акценти, но главното при всички е, че благодарността е позитивно чувство чрез което човек престава да се концентрира върху себе си, обръща внимание на другите и по-лесно се наслаждава на контактите си с околните.
Във всяка цивилизация благодарността е най-светлото и възхвалявано чувство, което винаги върви заедно с любовта. Така е дори днес, когато религията все по-рядко диктува правилата в живота на младите хора. Съвременната ню ейдж философия – новите правила за добър живот, които са основани на парченца от различни религии – също отделя подобаващо внимание на чувството на признателност.
Според закона на благодарността, многократно проверен от милиони успели хора по целия свят, колкото повече и по-искрено благодари човек на всички и всичко около себе си, толкова по-добре се развива животът му. Струва ли ви се странно да благодарите на слънцето, че свети и на шофьора, който не ви е направил път на пешеходната пътека? Направете го и само гледайте какви чудеса се случват."
|