|
|
Сещате ли се за онова плътно усещане, когато някой направи нещо истински важно за вас, понякога без дори да си дава сметка за това?
Изпълва ви благодарност, която чак те кара да се задъхаш. Иска ти се да направиш нещо мило за този човек в замяна, да усети на свой ред колко важен е бил за теб.
Откъде извира това?
Освен в редки случаи, обикновено свързани с други емоции, човекът, който се е постарал за нас със сигурност не го прави, за да получи вниманието ни. Не говоря и за родителска грижа, подвластна на други социални инстинкти. Усещането сякаш е най-силно при децата и това ме кара да мисля, че има връзка с оцеляването. Силните хора рядко благодарят и почти никога не го правят, защото се задъхват от благодарност. Като че ли е необходимо да си попаднал в задънена улица, в ситуация без изход, за да го изпиташ.
Инстинкт за оцеляване на слабите ли е благодарността? Да накараш онзи, които ти помага да продължи да го прави, защото получава нещо в замяна.
Какво е благодарността и защо е необходима?
|
| |
|
|
|