Благодаря, Оберст.

От много години тази част от страната остава извън сферата на вниманието ми, защото малкото отпускно време не стига човек да обиколи навсякъде, където иска.

Родителите ми са минни инженери, поради което съм родена в Родопите. И ми се ще да разширя малко казаното от теб за Област Хасково до Родопите въобще.

От около 10 години (откакто майка ми мина 70 и взе да се разплаква от умиление, когато разказва за общите ни почивки) я водим всяка година на почивка в Родопите за половин месец и се събираме всички членове на фамилията, плюс приятели, плюс навестяващи през уикендите. Тя казва, че за това време от годината живее... и ние продължаваме, естествено.

Ходим в Доспат, извън града, наемаме 2-3 вилички под боровете, с изглед към езерото. Храним се на верандата, каквото и да е времето, там гледаме и тенис, лягаме между 1 и 4.

Сравнявайки с миналата година, какво мога да кажа за кипящото инфраструктурно строителство: построен е спортен център (по европейска програма, за над 5 милиона) със закрит басейн, тенис корт, баскетболно, волейболно, футболно игрище, със зали за фитнес и тенис на маса. С треньор по плуване и тенис на корт. С модерно, прекрасно покритие на игрищата, със столчета за публика, със защитни мрежи. Е кво да каже човек... вдигнали са го за година, година и нещо, не знам.

С европейски пари (табелите си стоят) беше вече почти готово общежитие за професионалната гимназия, което представлява сграда на повече от 8 етажа, тотално модерна и изцяло санирана. Навярно учат доста ученици от областта, иначе градчето е малко. Впрочем, данните от последни преброявания и данните за етнически състав са пълна енигма. Цялата община - град плюс 6-7 села е под 10 хиляди души. Но никъде няма да намериш данни колко жители е град Доспат, аз поне не можах - тези, които намерих, са под 3 хиляди души.

Те обаче усвояват като за 300 - в момента ремонтират покрива на училището, пак с европейски пари. Не запомних сумата, но то едно ли е.

Усвояваха над милион пак европейски средства за асфалтиране и подмяна на тротоари. В цялата община - градчето и няколкото селца. В почти всички от тях има читалища, впрочем.

Имах възможност докато отивам към града да видя как правят тротоарите - е ако така ги правеха в София, щяха да векуват. Но няма да го описвам. Асфалтираха обаче даже улички от пет метра стръмен склон, засипан с чакъл, който никога не е виждал асфалт.

В града има две джамии, християнска църква няма. Като пътуваш през Батак - там и църквите свършват. До Смолян. Има един сравнително нов параклис, дръзко построен на пътя, когато вече се спускаш - встрани от пътя, в нищото, но си стои гордо, от поне 5-6 години.

Турска реч не можеш да чуеш, говори се единствено български, без забележим диалект. Много млади хора и семейства, много малки деца. Любезни и отзивчиви, малко дистанцирани. Доста забрадени млади жени, с открито лице и глезен.

Мога още доста да пиша, но се уморих, пък и не ми е привично.

Целта на всичко написано от мен е да отбележа, че моите наблюдения говорят по-скоро за религиозно прочистване, отколкото етническо.

…последният милиционер над Омир слънчево ридае…