Ще го прибера и нахраня даже. И ще го пратя при органите на държавата. И ако ме питаш какво да направят те (щото аз не съм човека, който да направи повече) - 3 варианта:
1. Да остане и да се регистрира, да работи и да внася данъци. Има грубо строителство, има събиране на отпадъци, има сеч на дърва, има автомивки. Неквалифицирана работа без претенции за език. Ще изкара повече от баба ми. Ще спи под наем с още 3 такива в малък град. Като всички гастербайтери наши, които са отишли навън - това е Европейско посрещане.
2. Да мине транзит до съседната държава, в която много го искат и го канят. Такива на практика няма.
3. Да се върне обратно като хапне и се наспи. Ако наистина е от война - да се върне на вариант 1.

Много ми е смешно как алтруистично настроените хора предлагат. Че откъде ги предлагаш, като няма? Предлагаш от себе си ли финанси, време и квалификация? От на баща ти наследството ли? Откъде да дойдат? Тва убежища, лагери, психолози (това ме изумява чак), лекарска помощ, педагози. Чуден благодат. И тва от на баба ти. Моята я гледаше съседката срещу заплащане, психолог не е чувала какво е, в селото нямаше лекар. Прибрахме я, гледахме я в една панелка докато умря. Дядо ми подобно.

Как не чух някой да предложи психолог или лекар да ги наглежда напикани и насрани? Що някой не дойде да даде евросредства да им купят нашите памперси или да им чете приказки?

Не е нормално. Не е честно. Необяснимо е за нормалните хора.

Инак за хляб и боб винаги ще се намери. За после няма.